Читать «Убий императора» онлайн - страница 5

"Тогава всичко щеше да е много по-просто" – помисли си вестарият и плъзна поглед по идеално подредените лавици, спретнатото легло в ъгъла и поставените в кръг столове около масата. Дори крилата на прозорците бяха отворени симетрично, подпрени с красиви резбовани блокчета от абанос във формата на жерави.

Икономът на императора обичаше да стои в лятната къща, която сам построи в градината. Каменните ѝ стени, удобните столове и легло и най-вече уединението, му даваха възможност да си почине от глъчката и напрежението, с които бе съпроводена работата му през деня. Обикновено взимаше със себе си кана вино и нещо от кухните, а понякога и някоя от прислужниците или от многото си почитателки в двора, което правеше престоят още по-приятен.

Къщата се състоеше от една-единствена голяма стая, пълна с любимите вещи на Евматий. Скрита в малка борова горичка почти до оградата на имението му, така че до нея не достигаше нито звук от голямата постройка.

"Страхувам се, когато ходиш там" – обичаше да го дразни съпругата му Пулхерия, с която не се разбираше много добре напоследък, докато решеше гъстите си кестеняви коси. "Ако ти се случи нещо, никой няма да чуе!"

"Искаш да ми развалиш удоволствието, нали?" – недоволно отвръщаше Евматий. "Нищо няма да ми се случи в собствения ми дом! Просто искам да си почина" – казваше той, а наум добавяше: "Най-вече от теб!".

"Ами ако някой те нападне? Или те обере? Или те убие?" – не спираше жена му. – "Имаш достатъчно врагове в двореца. Какво ще стане тогава с мен?"

"Някой да нападне вестария на императора? Ти чуваш ли се какво говориш?!" – гневно отговаряше Евматий, с което разговорът обикновено приключваше.

Жена му може и да беше сестра на императора, но беше и пълна глупачка, в това нямаше спор. Беше я грижа единствено за новите ѝ бижута, а напоследък се бе запалила по критската везана коприна, харчейки парите на вестария за всякакви прищевки. Понякога на Евматий много му се искаше да се отърве от нея, но добре знаеше, че няма как да го направи.

Всъщност това нямаше значение. Можеше да има всяка жена в империята и това, че беше женен на Пулхерия, не беше толкова важно. Бракът му вече си бе изиграл своята ролята – Евматий стана един от близките на императора. Михаил го прие в най-тесния кръг на приятелите си – "колоните на империята", както ги наричаше, когато си пийнеше повечко. Малцина можеха да се похвалят, че влизат там.