Читать «Убий императора» онлайн - страница 12

Докато Кирик се кланяше благодарейки, Климент извика помощника си Корсис, прошепна му няколко думи на ухото, след което излезе, следван от клисаря.

Дъждът бе спрял. Над нагорещените плочи се виеше пара, лек бриз приятно погали челото и разроши черната коса на писаря. В осеяното със звезди небе нямаше нито един облак, а пълната луна осветяваше пустите улици. Климент бързо закрачи, размени си поздрави с войниците, пазещи портите на Вътрешния град, продължи по застланата с мраморни плочи алея и скоро покрива на Голямата базилика се очерта пред очите му. Обграден отвсякъде с висока четири метра, солидна и внушителна каменна стена, завършваща със зъбери, манастирският комплекс приличаше повече на крепост, отколкото на духовен храм.

Разположен на внушителната територия от квадратен километър и половина, строежът включваше огромна трикорабна базилика, чийто олтар бе построен над старото светилище на Тангра, манастирски комплекс, в който влизаха училище, килиите на монасите, споменатият вече скрипториум, две бани, огромен двор с кладенец в средата и епископският дворец, който още не бе довършен и не се знаеше кой ще седне в позлатения му трон. Засега шансовете на архимандрит Стефан, личният изповедник на княза, който ръководеше и самата базилика, изглеждаха най-големи, но имаше и други претенденти.

Зад стените на комплекса се чуваха стъпки, тук-там между зъберите проблясваше отразена светлина, чуваше се неясен говор. Климент бавно отвори вратата и влезе в просторния атриум на двора. Писарят изтръпна при вида на градежа. Базиликата на Борис караше дъха на новодошлите да спре за миг пред вида на гигантските ѝ размери. Дълга сто и широка трийсет метра, високата двуетажна черква се издигаше величествено сред каменния двор, отстъпвайки по размери само на патриаршеската "Света София" в Константинопол.

Огнени отблясъци от факлите и фенерите на събраните в двора войници се отразяваха в локвите и огромните прозорци на базиликата, виеха се по каменните стени и изчезваха под водоливниците на широкия, облицован с оловни плочи покрив.

Писарят едва бе влезнал в двора, когато Кирик го задърпа за ръката към далечния край на атриума.

– Елате! Елате! – не спираше да припира клисарят, влачейки Климент след себе си. – Елате да видите счупения прозорец! От тук се вмъкнал мръсникът! – повтаряше клисарят, сочейки парчетата натрошено стъкло, разпилени по двора, и частите от оловната рамка, които ги бяха крепили.

Климент приклекна над камъните, вдигна няколко от цветните стъкла в шепата си и внимателно ги огледа.

– Ясно е откъде е влязъл крадецът – мърмореше си той под нос, изправи си и бавно тръгна покрай останалите прозорци. – Но откъде е излязъл?

Колкото и да търсеше, не намери нищо, което да му подскаже нещо повече. По плочите на двора нямаше следи, отпечатъци липсваха и по перваза на разбития прозореца.

Продължавайки все така да си мърмори, писарят влезе в базиликата. Бе идвал тук само денем, когато, облени от слънчевата светлина, стените блестяха, отразявайки златните и сребърни обкови на иконите, кристалите на полилеите и шарените фрески по стените, а стотиците запалени свещи и кандила горяха като малки звезди на високите си свещници. В тъмното черквата му се видя заплашителна и мрачна, а стъпките му отекнаха зловещо в тишината под губещия се от погледа таван.