Читать «Убиец» онлайн - страница 4

— Не знам кой е бил — отвърна тя. — В един миг знаменцето беше в чантата ми. В следващия го нямаше. Вече си го бях украсила дори. Нарисувах много яка манга жабка, логото на Шанел и момиче, което играе хокей на трева. След това прекарах часове в изработването на инициалите на Луи Вюитон, като копирах дизайна им директно от чантата на мама. Стана страхотно! — Тя се нацупи, сапфиреносините й очи се ококориха. — Смотанякът, който го открадна, просто ще го съсипе, знам си аз.

Момичетата промърмориха нещо от рода на колко съжаляват. Всяка от тях внезапно изпита облекчение, че не е тя човекът, който е откраднал знамето на Али — и не тя е въпросната смотанячка.

— Али?

Всички рязко се обърнаха. Госпожа Дилорентис се качи на терасата. Изглеждаше така, сякаш се е запътила на официална среща, облечена със сива прилепнала по тялото рокля на Диане фон Фюрстенберг и обула обувки с високи токчета. За миг погледна объркано към момичетата. Все пак те за пръв път се появяваха в двора им.

— Тръгваме, нали?

— Да — отвърна Али, усмихна им се мило и им махна с ръка. — Чао!

Госпожа Дилорентис се спря, сякаш искаше да каже още нещо. Али се извърна към тях, без да й обръща внимание. Посочи с пръст Спенсър.

— Ти си Спенсър, нали?

Спенсър кимна смутено. Али изгледа останалите изпитателно.

— Аз съм Ариа — напомни й Ариа. Хана и Емили също се представиха и Али кимна небрежно. Това беше толкова типично за нея — очевидно знаеше имената им, но изтънчено им подсказваше, че за хората по върховете на йерархията в „Роузууд дей“ техните имена просто нямат значение. Дори не знаеха дали трябва да се чувстват унизени, или поласкани — все пак Али ги попита за имената им.

— А ти къде беше, когато ти откраднаха знамето? — попита Спенсър, опитвайки се с този въпрос да задържи вниманието на Али.

Тя примигна замаяно.

— Ами, в мола. — Тя вдигна розово пръстче към устата си и започна да гризе нокътя си.

— В кой магазин? — продължи Хана. — „Тифани“? „Сефора“? — Може би Али щеше да се впечатли от това, че Хана знае имената на всички лъскави магазини.

— Може би — промърмори Али. Погледът й се зарея към гората. Сякаш търсеше нещо — или някого. Вратата на верандата се затвори. Госпожа Дилорентис се беше прибрала вкъщи.

— Знаете ли, клаузата за кражбата трябва да бъде отменена — рече Ариа и завъртя очи. — Тя е просто… гадна.

Али прибра коса зад ушите си и сви рамене. Светлината на горния етаж в къщата на семейство Дилорентис угасна.

— А къде всъщност го беше скрил Джейсън? — осмели се да попита Емили.

Али се отърси от замаяността си и се стегна.

— А?

Емили примигна, притеснена, че може би е казала нещо, което не трябва.

— Преди няколко дни каза, че Джейсън ти е разкрил къде е скрил своето късче. Него си намерила, нали? — Всъщност Емили се интересуваше повече от трясъка в къщата, който се беше разнесъл по-рано. Дали Джейсън и Али се бяха карали? Дали той беше човекът, който имитираше гласа й? Но не посмя да попита.