Читать «Убиец» онлайн
Сара Шепард
Сара Шепард
Убиец
„Лъжците трябва да имат отлична памет.“
Алджърнън Сидни
Ако човек можеше да помни всичко…
Ами ако изведнъж се окаже, че помните всяка една секунда от досегашния си живот? И то не само важните събития, които по принцип всеки помни, а и най-дребните неща? Като например как открихте най-добрата си приятелка още в трети клас в часа по рисуване — и двете ненавиждахте каучуковото лепило. Или първия път, когато видяхте момчето, по което си падахте в осми клас — как прекосяваше училищния двор с футболна топка под мишница и айпод в ръка.
Но нека перифразирам добрата стара поговорка — всяко добро за зло. В комплект със забележителната ви нова памет идват и спомените за всяка караница с най-добрата ви приятелка. Отново и отново изпитвате онази болка в сърцето, когато голямата ви любов сяда при някоя друга на обяд. С перфектна памет миналото ви изглежда много по-грозно. Някой, когото сте считали за съюзник? Я си помислете пак — може пък да се окаже не чак толкова мил, колкото сте предполагали. Приятел, който винаги е пазил гърба ви? Опа! Погледнато отблизо, се оказва, че съвсем не е така.
Ако четири хубави момичета от Роузууд се бяха сдобили изведнъж с перфектна памет, може би щяха да знаят по-добре на кого да се доверят и от кого да се пазят. Но пък кой знае, може би миналото им щеше да им изглежда още по-безсмислено от преди.
Паметта е нещо капризно. И понякога сме обречени да повтаряме нещата, които сме забравили.
* * *
Тя се издигаше там. Голяма викторианска къща на ъгъла на една задънена улица, онази същата с розовите храсти край оградата и кръглата тикова платформа на задната веранда. Само малцина избрани бяха влизали вътре, но всички знаеха кой живее там. Тя беше най-популярното момиче в училище. Момиче, което определяше модите, разбиваше момчешките сърца и създаваше или сриваше репутации. Момиче, за което копнееше всяко момче и което беше пример за всяко момиче.
Алисън Дилорентис, разбира се.
Спокойна утрин в ранния септември в Роузууд, Пенсилвания, идилично градче на около двайсет мили от Филаделфия. Господин Кавана, който живееше в къщата срещу дома на Алисън, излезе на двора, за да вземе сутрешния вестник. Жълтеникавокафявият златист ретрийвър на семейство Вандерваал, които живееха няколко къщи по-нататък, подскачаше из двора им и лаеше по катериците. Всяко цветенце и листенце се намираше на мястото си… с изключение на четирите шестокласнички, които по някакво странно стечение на обстоятелствата точно в този момент се промъкваха към задния двор на семейство Дилорентис.
Емили Фийлдс се криеше сред високите колчета, за които бяха привързани доматени насаждения, и нервно подръпваше връзките на суичъра си. Досега никога не беше навлизала в чужда собственост, камо ли в задния двор на най-красивото, най-популярно момиче в училище. Ариа Монтгомъри се беше свряла зад едно дъбово дърво и човъркаше с пръст бродерията на новата си туника, която баща й беше донесъл след
