Читать «Убиец» онлайн - страница 2

Момичетата стояха тихо и се взираха в задния широк прозорец на къщата на семейство Дилорентис. В кухнята се движеха сенки. От банята на горния етаж се чу вик. Изпука суха клонка. Някой се изкашля.

В същия този момент момичетата осъзнаха, че не са сами. Спенсър забеляза Емили, която се свиваше сред дърветата. Емили зърна Хана, която клечеше зад камъка. Хана мярна Ариа зад дървото. Четирите тръгнаха към задния двор на Али и се събраха в кръг.

— Момичета, какво правите тук? — попита Спенсър. Тя знаеше Емили, Хана и Ариа от състезанието по четене в първи клас — тогава тя беше спечелила, но всички те бяха участвали. Не бяха приятелки. Емили беше от онзи тип момичета, които се изчервяваха, когато учителите казваха имената им в час. Хана, която извиваше пръст в гайката за колан на леко тесните си черни дънки, като че ли никога не се чувстваше удобно в кожата си. А Ариа — ами Ариа като че ли беше облякла ледерхозен. Спенсър беше повече от сигурна, че всичките приятели на Ариа са въображаеми.

— Ами, нищо — изсумтя в отговор Хана.

— Да, нищо — рече Ариа, оглеждайки всички с подозрение. Емили сви рамене.

— Ами ти какво правиш тук? — попита Хана.

Спенсър въздъхна. Явно беше, че всички бяха дошли за едно и също нещо. Преди два дни „Роузууд дей“, елитното училище, в което всички те учеха, беше обявило началото на дългоочакваната игра „Капсула на времето“. Всяка година директорът Епълтън нарязваше небесносиньото знаме на „Роузууд дей“ на много парченца, по-големите ученици ги криеха из града, а учителите оставяха по коридорите следи към местонахождението на всяко едно парче. Всеки, който намереше някое от късчетата плат, трябваше да го украси както намери за добре, и след като бъдеха открити всички парчета, училищният персонал съшиваше отново знамето и го заравяше зад футболното игрище в капсула на времето. Учениците, които откриваха парчетата от знамето, ставаха легенда — и имената им се помнеха завинаги.

В училище като „Роузууд дей“ беше трудно да се отличиш, а още по-трудно беше да се намери част от знамето на „Капсулата на времето“. Надежда даваше само една мъничка вратичка в правилата: клаузата за кражба, която обявяваше за законно открадването на късчето знаме от този, който го е намерил, докато не настъпи времето за заравянето на капсулата. Два дни по-рано една красавица се беше похвалила, че едно от парченцата със сигурност ще бъде нейно. А сега, когато тя най-малко очакваше, четири обикновени момичета се надяваха да се възползват от клаузата за кражба.

Мисълта да откраднат парчето на Алисън ги опияняваше. От една страна това беше шанс да се доближат до нея. От друга, това бе възможност да покажат на най-красивото момиче в „Роузууд дей“, че невинаги може да получи онова, което иска. Алисън Дилорентис определено се нуждаеше от отрезвяване.