Читать «Убиец» онлайн - страница 3

Спенсър отново погледна към трите момичета.

— Аз дойдох първа. Знамето е мое.

— Аз бях тук преди теб — прошепна Хана. — Преди няколко минутки те видях да прескачаш оградата.

Ариа тупна с пурпурния си ботуш и зяпна Хана.

— И ти дойде преди малко. Аз пристигнах много преди вас.

Хана стегна рамене и погледна към обърканите плитки на Ариа и многопластовата й огърлица.

— И кой, смяташ, ще ти повярва?

— Момичета. — Емили кимна към къщата на семейство Дилорентис и притисна показалец към устните си. От кухнята се чуваха гласове.

— Недей. — Това като че ли беше Али. Момичетата се напрегнаха.

— Недей — изимитира я някой с пронизителен глас.

— Престани! — извика Али.

— Престани! — обади се отново вторият глас.

Емили присви очи. По-голямата й сестра Карълайн имаше навика да я имитира пискливо по същия начин и Емили ненавиждаше това. Зачуди се дали вторият глас не е на по-големия брат на Али, Джейсън, който беше ученик предпоследна година в „Роузууд дей“.

— Престанете! — разнесе се един по-дълбок глас. Последва разтърсващ стените удар и звуци от чупене на стъкло. Миг след това вратата към верандата се отвори и Джейсън излетя навън с разкопчана риза, развързани връзки на обувките и пламнали бузи.

— По дяволите! — прошепна Спенсър. Момичетата се шмугнаха зад храстите. Джейсън прекоси двора по диагонал към гората, но се спря изведнъж, забелязал нещо встрани. Гневното изражение на лицето му постепенно се изгуби.

Момичетата проследиха погледа му. Джейсън гледаше към задния двор на Спенсър. Сестрата на Спенсър, Мелиса, и новото й гадже Иън Томас седяха на ръба на джакузито с гореща вода и се държаха за ръце. Когато го забелязаха, че ги гледа, те се пуснаха. Изминаха няколко многозначителни секунди. Два дни по-рано, точно след като Али се беше похвалила, че ще намери знаменцето, Иън и Джейсън се бяха сдърпали заради нея пред всички шестокласници. Е, може би не си бяха казали всичко.

Джейсън се извърна рязко и тръгна към гората. Вратата към верандата отново се затръшна и момичетата се снишиха. Али застана на платформата и се огледа. Дългата й руса коса се къдреше върху раменете й, а наситено розовата й тениска я правеше да изглежда още по-свежа и румена.

— Можете да излезете — извика тя.

Кафявите очи на Емили се разшириха. Ариа се сви още повече. Спенсър и Хана затвориха уста.

— Сериозно ви говоря. — Али слезе по стълбите, пазейки идеално равновесие върху високите си токчета. Тя беше единствената шестокласничка, която проявяваше куража да ходи на училище с високи токчета — технически погледнато в „Роузууд дей“ те не бяха позволени. — Знам, че там има някой. Но ако сте дошли да ми откраднете знамето, да знаете, че вече го няма. Някой успя да го отмъкне.

Спенсър си проправи път през храсталака, неспособна да сдържи любопитството си.

— Така ли? Кой?

След това се измъкна Ариа. Емили и Хана излязоха след нея. Някой друг беше успял да се добере до Али преди тях?

Али въздъхна и седна на каменната пейка до малкото езерце в задния двор на къщата. Момичетата се поколебаха, но Али им махна с ръка да се присъединят към нея. Когато се приближиха, установиха, че тя ухае на ванилов сапун за ръце и има най-дългите мигли, които някоя от тях беше виждала. Али събу обувките си и стъпи с малките си фини крачета върху меката зелена трева. Ноктите й бяха боядисани в яркочервено.