Читать «Убиец» онлайн - страница 6

Те седяха заедно в аудиторията на „Роузууд дей“ по време на церемонията по заравянето на „Капсулата на времето“ и гледаха как директорът Епълтън извиква на подиума всеки ученик, който бе имал късмета да намери късче от знамето. Когато Епълтън обяви, че парчето, намерено от Алисън Дилорентис, така и не е било предадено и ще бъде счетено за невалидно, момичетата стиснаха силно ръцете на Али. Не е честно, прошепнаха й те. То си беше твое. Ти се постара толкова много по украсяването му!

Но една от най-новите приятелки на Али, която седеше в края на пейката, трепереше толкова силно, че едва успяваше да удържи коленете си неподвижни, притискайки ги силно с длани. Ариа знаеше къде се намира знамето на Алисън. Понякога, след като приключваше с приятелските телефонни обаждания преди лягане, тя надникваше в една стара кутия от обувки, която стоеше на най-горния рафт в гардероба и стомахът й се свиваше на топка. И все пак беше по-добре, че не каза на никого за това, че знаменцето на Али е у нея. И добре, че не го предаде. Поне веднъж нещата в живота й се развиваха страхотно. Тя имаше приятелки. Имаше хора, които седяха до нея на обяд, хора, с които излизаше през уикендите. Най-доброто нещо, което можеше да направи, бе да забрави за случилото се онзи ден… завинаги.

Но може би Ариа не трябваше да го забравя толкова бързо. Може би трябваше да свали кутията от рафта, да я отвори и внимателно да разгледа парчето на Али. Това беше Роузууд, тук всичко означаваше нещо. Онова, което беше нарисувано на знаменцето, можеше да й подскаже какво очаква Али в не чак толкова далечно бъдеще.

Нейното убийство.

1.

Момичето, което извика „труп!“

Спенсър Хейстингс трепереше в студения късен следобед, докато се навеждаше, за да избегне бодливите клонаци.

— Оттук — извика тя през рамо, навлизайки в гората зад голямата им къща. — Тук го намерихме.

Най-добрите й приятелки Ариа Монтгомъри, Емили Фийлдс и Хана Мерин вървяха бързо след нея. Всички се полюляваха върху обувките си с високи токчета, придържайки полите на официалните си рокли — беше събота вечер и преди да дойдат тук, те се намираха в къщата на Спенсър, където се провеждаше благотворителното събиране на „Роузууд дей“. Емили хленчеше, по лицето й се стичаха сълзи. Зъбите на Ариа тракаха — така правеше винаги, когато я беше страх. Хана не издаваше никакви звуци, но очите й се бяха ококорили и тя размахваше големия сребърен свещник, който беше грабнала от всекидневната на семейство Хейстингс. Полицай Дарън Уайлдън, най-младото ченге в града, вървеше след тях, осветявайки с фенерчето си оградата от ковано желязо, която разделяше двора на Спенсър от някогашния имот на Алисън Дилорентис.