Читать «Убиец» онлайн - страница 5

— О! — Али въртеше все по-бързо сребърния пръстен, който носеше на десния си показалец. — Вярно. Да. Точно него намерих. — Тя се извърна и погледна към улицата. Мерцедесът с цвят на шампанско, който често идваше да вземе Али от училище, зави по алеята пред къщата, спря се за миг до знака „стоп“, прибра фаровете си и зави надясно.

Али въздъхна и погледна момичетата така, сякаш за пръв път ги вижда и е ужасно изненадана.

— Ами… чао — рече тя. Обърна се и влезе в стаята. След минута лампата, която беше угаснала преди, светна отново.

Камбанките, закачени на входната врата на къщата, звъннаха. Една катеричка пробяга по поляната. В първия момент момичетата бяха твърде изненадани, за да реагират. След като стана ясно, че Али няма да се появи повече, те се сбогуваха неловко една с друга и се разделиха. Емили мина напряко през двора на Спенсър и тръгна по пътя, опитвайки се да погледне на нещата от хубавата им страна — тя беше благодарна дори на това, че Али им беше продумала. Ариа тръгна към гората, ядосана, че въобще си беше направила труда да дойде. Спенсър прескочи обратно в техния двор, смутена от това, че Али се беше отнесла с нея по същия начин, както с останалите. Иън и Мелиса се бяха прибрали вътре и сигурно се натискаха върху дивана в хола — пфу! А Хана отиде да вземе велосипеда си, който беше оставила зад големия камък в задния двор на Али, и забеляза една черна кола, паркирана на завоя пред къщата на Али. Тя примижа озадачено. Беше ли я виждала преди? После небрежно сви рамене, метна се на колелото си и пое по пътя.

Всяко от момичетата усещаше в гърдите си тежкото, безнадеждно чувство на безкрайно унижение. За кого се мислеха, че да се опитат да отмъкнат късче от знамето на „Капсулата на времето“ от най-популярното момиче в „Роузууд дей“? Как изобщо се бяха осмелили да си помислят, че ще могат да го направят? Али сигурно се беше прибрала в стаята си, беше се обадила на най-добрите си приятелки Наоми Циглър и Райли Улфи и трите сигурно се скъсваха да се присмиват на смотанячките, които се бяха появили в задния й двор. За части от секундата й се беше сторило, че Али ще даде на Хана, Ариа, Емили и Спенсър шанс да й станат приятелки, но сега този шанс определено беше изчезнал.

Но… дали?

* * *

В понеделник, следващата седмица, се разнесе слухът, че знаменцето на Али е изчезнало. Плъзна и втори слух: Али се е скарала жестоко с Наоми и Райли. Никой не знаеше защо. Никой нямаше представа как е започнал скандалът. Знаеше се само, че някои от членовете на най-желаната групичка в шести клас, вече ги няма.

Когато на следващата събота Али се заговори със Спенсър, Хана, Емили и Ариа на благотворителния бал в „Роузууд дей“, четирите момичета решиха, че това е просто някаква гадна шега. Но Али беше запомнила имената им. Направи комплимент на Спенсър за безупречното й представяне на изпита по правопис. Хвърляше влюбени погледи към чисто новите маркови ботушки на Хана и обеците с паунови пера, които бащата на Ариа й беше донесъл от Мароко. Възхити се на това как Емили успя без никакви усилия да вдигне цял кашон с миналогодишни зимни палта. Преди да се усетят, Али вече ги канеше на гости с преспиване. Което доведе до още едно и още едно. В края на септември, когато дойде краят на „Капсулата на времето“ и всички предадоха украсените си късчета от знамето, в училище се разнесе нов слух: Али си беше намерила четири нови най-добри приятелки.