Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 448

— С удоволствие приемам. — Още една прозявка. — Радвам се, че си добре.

— Ще се обадя по-късно за…

Отново вътрешният телефон.

— Губернаторът е на втора линия, тай-пан. Казах му, че ще присъствате на сутрешното заседание.

— Добре. Слушай, Сирануш, коктейл в шест, ако не коктейл може би късна вечеря. Ще се обадя по-късно, за да потвърдиш.

— Добре, Йан. И, благодаря ти за обаждането.

— Няма за какво. Чао. — Дънрос включи втора линия. — Добро утро, сър.

— Извинявай за безпокойството, Йан, но трябва да говоря с теб за ужасния пожар — каза сър Джефри. — Истинско чудо е, че не загинаха повече, министърът е пощурял за смъртта на бедния сър Чарлз Пениуърд, и бесен затова, че нашите противопожарни средства позволяват да се случи такова нещо. Кабинетът е информиран, така че чакаме отзвук от най-високо място.

Дънрос сподели с него идеята си за кухните на Абърдийн като каза, че тя е на Ши-Тех Т’Чънг.

— Отлично! Ши-Тех е умен! Това е начало. Междувременно Робин Грей, Джулиън Бродхърст и останалите членове на парламента вече телефонираха за среща, на която ще протестират относно лошите ни противопожарни разпоредби. Моят помощник ми каза, че Грей е бил доста сърдит. — Сър Джефри въздъхна. — И с право, разбира се. При всеки случай този джентълмен ще разбърка нещата отвратително, ако може. Чувам, че е запланувал пресконференция за утре с Бродхърст. Сега, когато сър Чарлз е мъртъв, Бродхърст става старши член, и само Бог знае какво ще се случи, ако онези двамата започнат да се държат надменно по отношение на Китай.

— Помоли министъра да ги застави да мълчат.

— Направих го, а той каза, „Мили Боже, Джефри, да затвориш устата на един член на парламента? Това би било по-лошо, отколкото да се опиташ да запалиш самия парламент.“ Това наистина е много трудно. Мисълта ми е, че ти може би ще успееш да охладиш малко мистър Грей. Ще го настаня довечера до теб.

— Не мисля, че идеята е добра, сър. Този мъж е лунатик.

— Напълно съм съгласен, Йан, но ще съм ти много благодарен, ако опиташ да го направиш. Ти си единственият, на когото бих се доверил. Куилън би го ударил — вече е позвънил и е направил официален отказ, просто заради Грей. Вероятно ти би могъл да го поканиш и на състезанията в събота?

Дънрос си спомни за Питър Марлоу.

— Защо не поканим Грей и другите в нашата ложа, и аз ще се занимая с него. „Благодаря на Бога, че Пен няма да е там“, помисли си той.

— Много добре. По-нататък, Роджър ме помоли да се срещна с теб в банката, утре в шест часа.

Дънрос не отговори.

— Йан?

— Да, сър.

— До шест. Съндърс трябва да бъде там дотогава.

— Познаваш ли го? Лично?

— Да. Защо?

— Исках да съм сигурен.

Напрежението на Йан нарасна.

— Добре. В шест. По-нататък. Чу ли за бедния Джон Чен?

— Да, сър. Преди няколко минути. Гаден късмет.

— Съгласен съм. Бедният човек! Мръсотията на тези Бивши вълци не можеше да се случи в по-лош момент. Това със сигурност ще се превърне в причина за празнуване на всички противници на Хонконг. Отвратителна глупост. Боже мой, е, ние поне живеем в интересни времена и няма нищо друго, освен проблеми.