Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 449

Джеймс Клавел

— Да, сър. „Виктория“ в беда ли е? — Дънрос зададе въпроса между другото, но слушаше внимателно и усети лекото колебание преди сър Джефри безгрижно да каже:

— За Бога, не! Скъпи приятелю, каква удивителна мисъл! Е, благодаря ти, Йан, всичко друго може да почака до срещата ни на обяд.

— Да, сър — Дънрос затвори телефона и попи потта по челото си.

„Това колебание беше адски злокобно. — Ако изобщо някой знае колко е зле всичко, това е сър Джефри.“

Дъждовен вятър заблъска по прозорците. Толкова неща има да се правят. Очите му се спряха на часовника. Сега е Линбар, след това сър Луис. Реши какво ще иска от шефа на фондовата борса, какво трябва да получи от него. Не беше го споменал на срещата на управителния съвет тази сутрин. Другите го бяха огорчили. Всички — Жак, Гавалан, Линбар, бяха уверени, че „Виктория“ ще подкрепи „Струан“ докрай.

— А ако не го направят? — беше запитал той.

— Имаме сделката „Пар-Кон“. Немислимо е, „Виктория“ да не помогне.

— Ако не го направят?

— Може би след снощи Горнт няма да продължи да продава.

— Ще продава. Какво ще правим ние тогава?

— Ако не успеем да го спрем или отложим плащанията на „Тода“ и „Орлин“, ще бъдем в голяма беда.

„Не можем да отложим плащанията — помисли си той отново. — Без банката или без Мата или без Тайтфист, дори сделката «Пар-Кон» няма да спре Куилън. Той знае, че има днес целия ден и петък, за да продава, да продава, да продава, а аз не мога да купя до…“

— Господин Линбар, тай-пан.

— Покани го тук, ако обичаш. — Той погледна часовника. По-младият мъж влезе и затвори вратата.

— Закъсня почти с две минути.

— О, така ли? Съжалявам.

— Струва ми се, че няма да успея да се справя с теб по въпроса за точността. Невъзможно е да ръководиш шестдесет и три компании, без да си изключително точен. Ако се случи още веднъж, ще изгубиш годишната си премия.

Линбар почервеня.

— Съжалявам.

— Искам да поемеш операциите ни в Сидни от Бил Фостър.

Линбар Струан засия.

— Да, разбира се. С удоволствие. От известно време насам ми се искаше да се заема с някоя моя операция.

— Добре. Искам да бъдеш за полета на Кубитъс утре на…

— Утре? Невъзможно! — Линбар избухна, щастието му се изпари. — Ще ми отнеме няколко седмици да се…

Гласът на Дънрос стана така любезен, но и така бесен, че Линбар Струан пребледня.

— Разбирам, Линбар. Но искам да отидеш там утре. Остани две седмици, след това се върни и ми докладвай. Ясно?

— Да, ясно, но… ами за събота? Какво ще стане със състезанията? Исках да гледам Ноубъл Стар.

Дънрос го погледна.

— Искам те в Австралия. Утре. Фостър не е успял да влезе във владение на „Волара пропъртис“. Без „Волара“ ние нямаме препоръка за нашите кораби. Без препоръката настоящите банкови договори ще бъдат анулирани. Имаш две седмици да поправиш това фиаско и да докладваш.

— Ако не успея? — каза Линбар, вбесен.

— За Бога, недей да губиш време! Знаеш отговора на това. Ако не успееш, повече няма да бъдеш в управителния съвет. И ако утре не си в самолета, ще се озовеш вън от „Струан“ докато аз съм тай-пан.

Линбар Струан щеше да каже нещо, но промени решението си.