Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 446

— Отварят фондовата борса — каза й отривисто Клаудия и й подаде по-голямата купчина. — Справи се с тази купчина, Сандра. О, и тук, отложил е няколко заседания на управителни съвети и един обяд, но аз ще се справя с тях.

Двете вдигнаха погледи, тъй като влезе Дънрос.

— Добро утро — поздрави той. Лицето му беше по-мрачно от преди, синините подчертаваха строгостта на чертите му.

Сандра Ий каза живо:

— Всички са толкова щастливи, че не сте се наранили.

— Благодаря.

Тя излезе. Вниманието му беше привлечено от походката й, а след това и от погледа на Клаудия. Лицето му се поразведри.

— Няма нищо по-хубаво от едно прекрасно птиче. Нали така?

Клаудия се засмя.

— Докато ви нямаше частният ви телефон два пъти звъня.

Това беше неговият секретен телефон, който по правило вдигаше само той, номерът беше даден само на семейството и неколцина специални хора.

— Благодаря. Отложи всичко, освен Линбар, стария сър Луис Базилио и банката. Искам да се увериш, че всичко е о’кей за Пен и мисис Кейти. Първо намери Тайтфист Танг по телефона. Също Ландо Мата — попитай дали мога да го видя днес, за предпочитане е в десет и двадесет в кафето. Видя ли бележката ми за Цеп?

— Да, ужасно. Ще се погрижа за всичко. Обади се помощникът на губернатора. Ще присъствате ли на обедното заседание?

— Да.

Дънрос вдигна телефона и избра някакъв номер. Клаудия излезе, затваряйки вратата зад себе си.

— Пен? Търсила си ме?

— О, да, Йан, но не съм телефонирала, това ли имаше предвид?

— Помислих, че ти си се обаждала по частния ми телефон.

— Не, но толкова ми е приятно, че се обади. Чух за пожара в ранните новини и… не бях сигурна дали съм сънувала, или не, че си се върнал снощи. Аз… аз много се разтревожих, съжалявам. Ах Тат каза, че си излязъл рано, но не вярвам на старата вещица — тя понякога говори несвързани неща. Съжалявам. Трябва да е било ужасно?

— Не. Всъщност не беше лошо. — Той й разказа накратко онова, което се беше случило. Сега, когато знаеше, че всичко е наред с нея, искаше да прекъсне разговора. — Ще ти разкажа всичко с подробности, когато те взема за летището. Проверих за полета, ще бъде навреме…

Вътрешният телефон иззвъня.

— Чакай малко, Пен… Да, Клаудия?

— Групов отговорник Куок е на телефон номер две. Каза, че е важно.

— Добре. Съжалявам Пен, трябва да вървя. Ще те взема навреме за полета. Чао, мила… Нещо друго, Клаудия?

— Самолетът на Бил Фостър от Сидни е отложен за друг час. Мистър Хавъргил и Джонджон ще се срещнат с вас в девет и тридесет. Звъннах да потвърдя. Чувам, че са в банката от шест сутринта.

Безпокойството на Дънрос нарасна. Опитваше се да говори с Хавъргил от три часа вчера следобед, но заместник-председателят го нямаше, а снощи не му беше времето.

— Това не е добре. Когато влязох в седем и тридесет, вече имаше тълпа навън.

— „Вик“ няма да фалира, нали?

Той усети тревогата в гласа й.

— Ако това стане, ще сме свършени.

Включи втора линия.

— Здрасти Брайън, какво има?

Брайън Куок му разказа за Джон Чен.

— Боже Господи, бедният Джон! След като им бяха предадени парите по откупа, аз си помислих… Какви мръсници! Той е бил мъртъв от няколко дена?