Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 447

— Да, поне от три.

— Мръсници! Каза ли на Филип Чен или на Дайан?

— Не, още не. Исках първо да кажа на теб.

— Да им позвъня ли? Филип сега си е вкъщи. Казах му да не идва на заседанието в осем часа. Сега ще му се обадя.

— Не, Йан, това е моя работа. Съжалявам, че ти нося лоши вести, но си помислих, че трябва да знаеш за Джон.

— Да… да, приятелю, благодаря ти. Слушай, имам работа при губернатора, но ще свърша до десет и половина. Искаш ли да пийнем или да си направим една лека закуска?

— Да. Добра идея. Какво ще кажеш за бар „Куенс“ в „Мандарин“?

— В десет и четиридесет и пет?

— Добре. Между другото, обещах на твоя tai-tai да мине направо през емиграционната служба. Съжалявам, че ти нося лоши вести. Чао.

Дънрос затвори телефона, стана и се загледа през прозореца. Вътрешният телефон избръмча, но той не го чу. „Бедният — измърмори той — каква ужасна загуба!“

Чу се дискретно почукване, след това вратата се открехна. Клаудия каза:

— Извинете, тай-пан, Ландо Мата е на втора линия.

Дънрос седна на края на бюрото си.

— Здравей Ландо, можем ли да се срещнем в десет и двадесет?

— Да, разбира се. Чух за Цепелин. Ужасно! Аз самият едва се спасих! Отвратителен пожар! И все пак оживяхме, нали? Съдба!

— Свърза ли се с Тайтфист?

— Да. Пристига със следващия ферибот.

— Добре. Ландо, може би ще имам нужда да ме подкрепиш днес.

— Но, Йан, снощи прегледахме всичко внимателно. Мислех, че аз…

— Да. Но искам твоята подкрепа днес. — Гласът на Дънрос стана рязък.

Последва дълга пауза.

— Ще… ще говоря с Тайтфист.

— Аз също ще говоря с Тайтфист. Междувременно бих искал да знам, че имам твоята подкрепа сега.

— Размисли ли по нашето предложение?

— Имам ли подкрепата ти, Ландо? Или не?

Още една пауза. Гласът на Мата стана по-сериозен.

— Ще ти кажа като те видя в десет и двадесет. Съжалявам, но действително трябва да говоря първо с Тайтфист. Ще се видим на кафе. Чао!

Телефонът прекъсна. Дънрос внимателно постави слушалката и измърмори ласкаво:

— Дю не ло мо, Ландо, стари приятелю.

Помисли за момент, след това избра един номер.

— Мистър Бартлет, моля.

— Не отговаря телефонът му. Искате ли да оставите съобщение? — попита телефонистът.

— Моля, свържете ме с мис К. С. Чолок.

— Какво?

— Кейси… Мис Кейси!

Телефонът иззвъня и Кейси се обади сънливо.

— Ало?

— О, извинявай, ще ти позвъня по-късно…

— А, Йан! Не… не, няма нищо. Аз трябваше… трябваше да съм станала преди няколко часа. — Той чу как тя сподави една прозявка… Господи, как съм уморена. Не съм сънувала този пожар, нали?

— Не. Сирануш, исках само да се уверя, че и двамата сте добре. Как се чувстваш?

— Не ми е така горещо. Мисля, че съм си поразтегнала няколко мускула, не знам дали от смеха, или от хвърлянето. Ти добре ли си?

— Да, поне засега. Нямаш температура или нещо друго, нали? Това е, за което доктор Тулей каза, че трябва да внимаваме.

— Мисля, че няма нищо. Още не съм виждала Линк. Говори ли с него?

— Не. Не отговаря. Слушай, исках да ви поканя двамата на коктейл в шест.