Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 445

— О, да.

— Добре. Чакай ме, след това ще се придвижим. Искам да претърся жилището й. Остави хора в готовност наоколо.

— Колко време ще останеш?

Армстронг каза:

— Ще ми отнеме няколко часа, за да стигна. Задръстено е чак до ферибота.

— И тук е същото. Из целия Абърдийн. Но не само от дъжда, момко. Има към хиляди, които гледат останките от кораба и много повече тълпи пред „Хо-Пак“, „Виктория“… всъщност пред всяка мръсна банка в околността, а чувам, че има вече около петстотин насъбрани отвън пред „Вик“ на „Сентръл“.

— За Бога! Целите ми мизерни спестявания от половината ми живот са там.

— Вчера ти казах да си пийнеш, старче! — Армстронг чу смеха на Смит. — И между другото, ако имаш някоя и друга резервна пара, продай я бързо на „Струан“, чувам че „Ноубъл хаус“ ще банкрутира.

39

08:29 часа

Клаудия взе една купчина бележки, писма и отговори от изходящата кореспонденция на Дънрос и започна да ги прелиства.

Един от телефоните издрънча. Тя го погледна, но не направи опит да го вдигне. Той продължи да звъни и накрая спря.

Сандра Ий, секретарката на Дънрос влезе с нова камара документи и поща като напълни отново подноса за входяща кореспонденция.

— Най-отгоре е проектодоговорът на „Пар-Кон“, по-голяма сестро. Ето и списъка с предварително уговорените срещи за днес, поне онези, за които съм известена. Преди десет минути се обади груповият Куок. — Тя се изчерви под погледа на Клаудия, — той се обади заради тай-пана, а не заради мен, по-голяма сестро. Моля, нека тай-панът да му се обади.

— Вярвам, че си разговаряла с почтения млад жребец, надълго и нашироко, млада сестро, и великолепно си въздишала и примирала? — отвърна Клаудия на кантонезки, след това премина на английски, прелиствайки всички бележки, като ги разпределяше на две отделни купчинки. — В края на краищата той действително трябва да бъде излапан здрав и читав в семейството, преди да го е уловила някоя „лисица“ от друг клан.

— О, да. Аз запалих също така пет свещи в пет различни храма.

— Надявам се, в свободното си време, а не когато си ангажирана в компанията.

— О, точно така. — Те се изсмяха. — Но ние имаме среща — утре на вечеря.

— Отлично! Бъди въздържана, облечи се консервативно, но иди без сутиен, като Орланда.

— Значи тогава е вярно! Смяташ ли, че така трябва да го направя? — Сандра Ий беше шокирана.

— Заради твоя Брайън, да — Клаудия се изкиска. — Той има нюх за това.

— Моята гадателка ми каза, че това ще бъде една чудесна година за мене. Ужасен пожар, нали?

— Да. — Клаудия провери списъка със срещите. Линбар след няколко минути, сър Луис Базилио в осем и четиридесет и пет. — Когато пристигне сър Луис…

— Сър Луис чака в моя офис сега. Той знае, че е подранил. Поднесох му кафе и сутрешните вестници. — Лицето на Сандра Ий стана загрижено. — Какво ще стане в десет?