Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 444

— Разбира се. Добре, това ще свърши чудесна работа. Роузмънт наистина ще ми бъде длъжник. От колко време е на борда твоят човек?

— От две години.

— Осигурява ли ти добри материали?

— Всичко, което може да се окаже ценно.

— Какъв му е хонорарът?

— За това? Две хиляди долара. Той не е скъп, никой от нашите хора не е, освен теб.

Крос се усмихна, все така тъжно.

— Е, но аз съм най-добрият, който имате в Азия и съм доказал класата си петдесет пъти. Досега съм го правил практически от любов, стари приятелю.

— Твоите цени, стари приятелю са най-високите, които имаме! Купуваме целия военен план на НАТО, кодове, всичко, всяка година за по-малко от 8000 долара.

— Онези мръсни аматьори развалят целия бизнес. Това е бизнес, нали?

— Не за нас.

— Глупости! Всички хора от КГБ сте повече от добре възнаградени. Дачи, места в Тифлис, специални магазини, в които пазарувате. Любовници. Но аз трябва да ти кажа, че изстискването на пари от вашата компания става все по-трудно с всяка година. Ще очаквам значително увеличение за информацията за сухопътните действия и по въпроса за А. М. Г., когато приключи.

— Говори директно с тях. Аз нямам права върху парите.

— Лъжец.

Суслов се изсмя.

— Добре е, и безопасно, да работиш с професионалисти. Просит! — Той вдигна шишето си и го пресуши.

Крос каза рязко:

— Моля те, тръгни си ядосан. Усещам бинокли.

Суслов веднага започна да го псува на руски, тихо, но яростно, а после заклати юмрук в лицето на полицая и се отдалечи.

Крос го изпрати с втренчен поглед.

На „Ша Тин роуд“ Робърт Армстронг гледаше трупа на Джон Чен. Полицаите, облечени в мушами, го увиваха в одеялото му, а след това го пренесоха сред зяпащите тълпи към чакащата линейка. Специалистите по отпечатъци на пръсти бяха наоколо в търсене на улики. Дъждът валеше по-силно и навсякъде имаше много кал.

— Всичко е на каша, сър — каза раздразнено сержант Лий. — Има отпечатъци от стъпки, но те могат да бъдат на всеки.

Армстронг поклати глава и избърса лицето си с кърпичка.

— Намерете някой от близкото село, може някой да е видял нещо. — Той остави Лий и отиде до полицейската кола. Влезе вътре, затваряйки вратата и взе апарата за връзка. — Тук е Армстронг. Дайте ми главния инспектор Доналд Смит за източен Абърдийн, моля. — Зачака, чувствайки се ужасно.

Шофьорът беше млад, умен и все още сух.

— Дъждът е чудесен, нали сър?

Армстронг погледна кисело. Младият мъж пребледня.

— Пушиш ли?

— Да, сър.

Младежът извади пакета си с цигари и му го предложи.

Армстронг го взе.

— Защо не отидеш при другите? Те имат нужда от един умен младеж като теб да помага. Да намери някакви улики, а?

— Да, сър. — Младежът излезе на дъжда. Армстронг внимателно извади цигара. Мрачно я върна обратно, сложи пакета в един страничен джоб и промърмори:

— Всички цигари са скапани, дъждът е скапан, скапан е онзи умен гъз, а най-скапани от скапаните са Бившите вълци.

Междувременно вътрешният телефон запука.

— Главен инспектор Доналд Смит.

— Добро утро. Аз съм навън, на „Ша Тин“ — Армстронг му разказа какво се е случило и, че са намерили тялото. — Оградили сме района, но в този дъжд не очаквам да намерим нещо. Когато вестникарите чуят за трупа и за съобщението, ще ни затрупат. Мисля, че е по-добре да приберем старата бавачка веднага. Тя е единствената следа, която имаме. Твоите момчета все още ли я държат под наблюдение?