Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 443

— Да го пренасочиш от вътрешен в обречен шпионин ли?

— Само, ако ти или другите на „Севрин“ са заплашени. — Заради наблюдателите Суслов вдигна шише до устните си и го предложи и на Крос, който поклати отрицателно глава. Двамата знаеха, че в шишето има само вода. — Имам идея. Увеличаваме усилията си в Канада. Очевидно френското сепаратистко движение е една огромна възможност за нас. Ако Квебек се отдели от Канада, ще стане причина цяла Северна Америка да се завърти в напълно нова структура. Мислех си, че ще бъде чудесно, ако де Вил поеме управлението на „Струан“ в Канада. Е?

Крос се усмихна.

— Много добре, много, много добре. Аз също харесвам Жак. Ще бъде жалко да го загубим. Да, това е много умно.

— Ще бъде чудесно, Роджър. Той има някои много важни френско-канадски приятели от времето, когато е бил в Париж, непосредствено след войната — всички отявлени сепаратисти, всички с уклон към лявото крило. Някои от тях са изтъкнати национални политически сили в Канада.

— Ще го накараш да напусне дълбокото си прикритие?

— Не. Жак може да даде на сепаратисткото разногласие тласък без самият той да се излага на опасност. Като ръководител на важен клон на „Струан“… и, ако един от неговите приятели стане министър на външните работи или министър-председател, а?

— Това възможно ли е?

— Възможно е.

Крос подсвирна.

— Ако Канада се отдели от САЩ, това ще бъде победа на победите.

— Да.

След пауза Крос каза:

— Преди време един китайски мъдрец бил помолен от приятел да благослови новородения му син. Неговата благословия била: „Да се молим да живее в интересни времена“. Е, Грегор Петрович Суслов, чието истинско име е Пьотр Олег Мзитрик, ние наистина живеем в интересни времена, нали?

Суслов го погледна изненадано.

— Кой ти каза моето име?

— Твоите началници. — Очите на Крос внезапно станаха безжалостни. — Ти познаваш мен, аз познавам теб. Честно е, нали?

— Да… разбира се. Аз… — Смехът на мъжа беше пресилен. — Не съм използвал това име от толкова отдавна, че почти го бях забравил. — Той погледна пак очите му. — Какво има? Защо си толкова заядлив, а?

— А. М. Г. Мисля, че трябва да приключим срещата си засега. Прикритието ни е, че се опитвам да те привлека на наша страна, но ти си отказал. Нека да се срещнем утре в седем. — Седем беше кодовият номер на апартамента близо до Джини Фу в Монкок. — Късно. Единадесет часа.

— Десет е по-добре.

Крос кимна внимателно към Роузмънт и останалите.

— Преди да си тръгнеш имам нужда от нещо за тях.

— Добре. Утре ще…

— Трябва да стане сега — каза твърдо Крос. — Нещо специално, в случай, че не мога да погледна копието на Съндърс, ще имам нужда от нещо в замяна.

— На никого няма да издаваш източника. На никого.

— Добре.

— Никога?

— Никога.

Суслов помисли за момент като претегляше различните възможности.

— Довечера един от нашите агенти ще вземе пратка от няколко суперсекретни материала от самолетоносача. Става ли?

Лицето на англичанина светна.

— Чудесно. Затова ли дойде?

— Това е едната причина.

— Кога и къде е предаването?

Суслов му каза, а след това прибави:

— Но аз все още искам копия от всичко.