Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 442

— Но не в дачата си, нали?

— Сега е там.

— А преди?

Суслов вдигна рамене.

— Казах му, каквото ми беше казано да му предам.

Крос запали цигара.

— Какво знаеш за Иран?

Суслов отново го погледна остро.

— Доста много. Това е една от оставащите ни осем големи цели, а точно сега започва голяма операция.

— Деветдесет и втора американска въздушнодесантна бригада е на съветско-иранската граница, точно сега.

Суслов зяпна срещу него.

— Защо?

Крос предаде всичко онова, което Роузмънт му беше казал за сухопътните действия, и когато стигна до онази част, която се отнасяше за американските сили, които имаха атомно оръжие. Суслов видимо пребледня.

— Богородице! Тези прокълнати от Бога американци, ще направят грешка някой ден и ние никога няма да бъдем в състояние да се отървем от последствията! Те са глупаци, да разширяват използването на такива оръжия.

— Можете ли да се биете срещу тях.

— Разбира се, че не — каза Суслов раздразнено. — Същността на нашата стратегия е никога да нямаме директен сблъсък, докато Америка не е напълно изолирана и няма съмнение в крайната победа. Един директен сблъсък сега би бил равен на самоубийство. Веднага ще се свържа с Центъра.

— Обърни им внимание, че американците смятат това за сухопътна тренировка. Нека Центърът изтегли вашите сили надалеч и да запази спокойствие. Направи го веднага или ще има неприятности. Не провокирайте силите на Съединените щати. След няколко дена американците ще си отидат. Не разкривайте нашествието пред вашите вътрешни шпиони във Вашингтон. Нека да излезе от хората ви от ЦРУ.

— Значи деветдесет и втора наистина е там? Това изглежда възможно.

— По-добре е да подкрепите армиите си с въздушнодесантни войски, да станат по-мобилни и с повече огнева мощ.

Суслов изсумтя.

— Енергията и силите на триста милиона руснаци са канализирани, за да разрешат този проблем, товарищ. Ако имаме двадесет години… само още двадесет години.

— Тогава?

— През осемдесетте ние ще управляваме света.

— Отдавна преди това ще съм умрял.

— Не ти. Ти ще управляваш, която провинция или държава искаш. Англия?

— Съжалявам, там времето е ужасно. Освен един или два дни в годината.

— О, трябва да видиш моя дом в Грузия и селата около Тифлис. — Очите на Суслов заблестяха. — Това е раят.

Крос се оглеждаше на всички посоки, докато разговаряха. Знаеше, че могат да бъдат чути. Брайън Куок седеше на трибуната и чакаше полузаспал. Роузмънт и другите го изучаваха тайно. Долу до кръга на победителя Жак де Вил се разхождаше небрежно с Джейсън Плъм.

— Говори ли вече с Джейсън?

— Разбира се, докато бяхме на трибуните.

— Добре.

— Какво каза за де Вил?

— Че също се съмнява, че Жак някога ще бъде избран за тай-пан. След срещата ни снощи и аз съм на това мнение — той очевидно е твърде слаб или решителността му се е смекчила. Често се случва с дълбоко законспирираните ценни хора, които няма какво да правят, а само чакат. Това е най-неприятното от всички неща.

— Да.

— Той е добър човек, но се страхувам, че няма да изпълни възложената му задача.

— Какво планираш за него?

— Още не съм решил.