Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 441

— Питам, защото съм любопитен — каза той.

— Твоите нареждания не са ли да не си любопитен, другарю?

Суслов се изсмя.

— Никой от нас не се подчинява на нареждания през цялото време, нали така? Центърът хареса последния ти доклад толкова много, че ми казаха да ти предам, че на твоята банкова сметка в Швейцария ще бъдат преведени като допълнителна премия 50 000 долара на петнадесети другия месец.

— Добре. Благодаря. Но това не е премия, това е заплащане на получена стока.

— Какво знае СИ за гостуващата делегация на Парламента?

Крос му каза това, което беше казал на губернатора.

— Защо питаш?

— Обикновена проверка. Трима са много влиятелни — Гатри, Бродхърст и Грей. — Суслов предложи цигара. — Придвижваме Грей и Бродхърст в Световния съвет на мира. Техните антикитайски чувства ни помагат. Роджър, би ли поставил опашка на Гатри? Може би има някакви лоши навици. Ако бъде компрометиран, евентуално фотографиран с момиче на Уан Шай, това може да ни е от полза по-късно, а?

Крос кимна.

— Ще видя какво може да бе направи.

— Нали ще намериш отрепката, която уби нещастния Ворански?

— Евентуално — Крос го наблюдаваше. — Трябва да е бил набелязан от известно време. Това е, което застрашава всеки един от нас.

— Куоминтанг ли бяха? Или бандите на Мао?

— Не знам. — Крос се усмихна сардонично. — Русия не е много на почит между китайците.

— Техните ръководители са предатели на комунизма. Трябва да ги смажем, преди да станат много силни.

— Това ли е политиката?

— От времето на Чингис хан — изсмя се Суслов. — Но сега… сега трябва да сме само малко търпеливи. — Ти — не. — Той помръдна палец назад към Брайън Куок. — Защо, не дискредитираш този? Изобщо не ми харесва.

— Младият Брайън е много добър. Имам нужда от добри хора. Информирай Центъра, че Съндърс от МИ–6 пристига утре от Лондон, за да отнесе пратката от документи на А. М. Г. Двамата МИ–6 и ЦРУ подозират, че А. М. Г. е убит. Така ли е?

— Не знам. Може и така да е било. Как ще вземеш копия?

— Не зная. Не съм много сигурен, че Съндърс ще ми позволи да ги прочета, преди да се върне.

— И ако не ти позволи?

Крос вдигна рамене.

— Ще се опитаме да ги прегледаме по един или друг начин.

— Дънрос?

— Само в краен случай. Той е твърде ценен там, където е, и много ми се иска да е там, където мога да го наблюдавам. Какво ще кажеш за Травкин?

— Твоята информация беше безценна. Всичко е проверено — Суслов му предаде съдържанието на срещата и добави: — Сега той ще бъде наше куче завинаги. Ще прави всичко, което искаме. Всичко. Мисля, че ще убие Дънрос, ако се наложи.

— Добре. Колко от това, което му каза, е истина?

Суслов се усмихна.

— Не много.

— Жена му жива ли е?

— О, да, товарищ, жива е.