Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 440

— Някой е предал група от моите хора на КНР. Изтичането на информация трябва да е дошло от архива на А. М. Г. Ти прочете моя екземпляр. Кой друг на кораба ти го направи? Някой е проучил работата ти тука!

Суслов пребледня.

— Незабавно ще направя проверка за сигурност. Може да е от Лондон или Вашингтон.

— Съмнявам се. Не е навреме. Мисля, че е дошло оттук. А след това — Ворански. Някой е проникнал при вас.

— Ако КНР… да, ще го направя. Но, кой? Залагам живота си, че няма шпионин на борда.

Крос също беше непреклонен.

— Винаги се намира някой, който може да бъде подмамен.

— Имаш ли план за бягство?

— Няколко.

— Наредено ми е да помагам по всякакъв начин. Искаш ли каюта на „Иванов“?

Крос се поколеба.

— Ще изчакам докато прочета архива на А. М. Г. Ще бъде жалко след толкова дълго време…

— Съгласен съм.

— Лесно ти е да се съгласиш. Ако тебе те хванат, просто ще те депортират и ще те помолят вежливо, „Не се връщайте вече.“ А аз? Аз не искам да бъда хванат жив.

— Разбира се — Суслов запали цигара. — Няма да те хванат, Роджър. Ти си твърде умен. Имаш ли нещо за мене?

— Погледни долу, там, покрай перилата. Високият мъж.

Суслов небрежно приближи бинокъла към очите си. Отне му малко време, докато фокусира посочения мъж, след което погледна встрани.

— Това е Стенли Роузмънт от ЦРУ. Знаеш, че те следят нали?

— О, да. Мога да ги подхлъзна, ако искам.

— Мъжът до него е Ед Ланган от ФБР. Мъжът с брадата е Мишауър от американското морско разузнаване.

— Мишауър? Това ми звучи познато. Имаш ли досиета за тях?

— Още не, но има един от консулската служба, който е тръгнал по лош път, и който има любовна връзка със сина на един от нашите изтъкнати китайски адвокати. Докато се завърнеш от следващото си пътуване, той ще бъде щастлив да изпълнява и най-дребните ти желания.

Суслов се усмихна мрачно.

— Добре — отново погледна небрежно Роузмънт и другите, запечатвайки лицата им в паметта си. — Какво работи той?

— Заместник-шеф на военна база. В ЦРУ е от петнадесет години. ОСС и всички подобни. Имат дузина прикриващи длъжности тук и напълно защитени къщи навсякъде. Изпратил съм списък с микроточки до 32.

— Добре. Центърът иска да се увеличи наблюдението на движението на всички от ЦРУ.

— Няма проблеми. Те са безгрижни, но фондовете им са големи и нарастват.

— Виетнам?

— Разбира се, че Виетнам.

Суслов се изкиска.

— Тези нещастни глупаци не знаят в каква каша са забъркани. Все още си мислят, че могат да водят война в джунглите с тактика от времето на корейската и Втората световни войни.

— Не всички са глупаци — каза Крос. — Роузмънт е добър, много добър. Между другото, те знаят за въздушната база Иман.

Суслов тихо изруга и се облегна на едната си ръка като уж случайно я държеше пред устата си, за да предотврати разчитане по устните.

— … Имат и почти всичко около Петропавловск, новата подземна база в Корсаков на Сахалин.

Суслов изпсува отново.

— Как го правят?

— Предатели — усмихна се Крос.

— Защо си двоен агент, Роджър?

— Защо ме питаш всеки път, когато се видим?

Суслов въздъхна. Имаше специални нареждания, да изпитва Крос и да му помага по всеки възможен начин. И въпреки, че беше контрольор от КГБ и отговаряше за цялата далекоизточна шпионска дейност, едва миналата година му беше позволено да разсекрети идентичността на Крос. Крос, в досиетата на КГБ имаше най-висока секретна класификация, значимост на нивото на един Филби. Дори Филби не знаеше, че Крос е работил за КГБ през последните седем години.