Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 439

— Ще бъда в колата си. — И той се отдалечи.

Гласът на Суслов стана рязък.

— Беше много учтиво от страна на вашето правителство да ни изпрати обратно тялото на нашия нещастен другар, Ворански. Намерихте ли убийците?

— За съжаление, не. Те може би са наети убийци — от всяка една точка на планетата. Разбира се, ако не се беше подхлъзнал покрай брега така загадъчно, все още щеше да бъде един добър оперативен работник от… в което и управление да служеше.

— Той беше просто моряк и добър човек. Мислех, че в Хонконг няма опасност.

— Предадохте ли снимките на похитителите и информацията за тяхното телефонно обаждане на вашите шефове от КГБ?

— Аз не съм от КГБ, пикая на КГБ! Да, информацията беше предадена… от моя началник — каза раздразнено Суслов. — За Бога вие знаете как става, групов отговорник. Но Ворански беше добър човек и неговите убийци трябва да бъдат хванати.

— Твърде скоро ще ги намерим. Знаехте ли, че Ворански всъщност беше майор Юрий Бакиан от първи отдел на шесто управление на КГБ?

Силна изненада се изписа по лицето на Суслов.

— Той беше… той беше мой приятел и идваше с нас от време на време.

— Кой урежда тези неща, капитане? — попита Крос. Суслов погледна Брайън Куок, който го гледаше със скрито отвращение.

— Защо сте толкова ядосан? Какво съм ви направил?

— Защо Руската империя е толкова алчна, особено, когато стъпи на китайска земя?

— Политика! — каза Суслов кисело, след това добави, обръщайки се към Крос, — аз не се меся в политиката.

— Вие, мръсниците, се месите през цялото време! Какъв е твоят чин в КГБ?

— Нямам такъв.

Крос каза:

— Едно малко сътрудничество може да продължи дълго. Кой подбира вашите екипажи, капитан Суслов?

Суслов го погледна. След това запита:

— Може ли да си кажем нещо на четири очи, а?

— Разбира се. Чакай тук, Брайън.

Суслов обърна гърба си на Брайън Куок и тръгна надолу към изходното стълбище на тревата. Крос го последва.

— Какво мислиш за шансовете на Ноубъл Стар? — попита Суслов сърдечно.

— Добри са. Но тя никога не се е състезавала на мокър терен.

— А за Пайлът Фиш?

— Виж го — сам можеш да прецениш. Обича дъжда. Той ще е фаворитът. Мислиш ли да си тук в събота?

Суслов се облегна на перилата. И се усмихна.

— Защо не?

Крос се изсмя тихо.

— Защо не наистина? — беше сигурен, че сега са напълно сами. — Ти си добър актьор, Грегор, много добър.

— Ти също, другарю.

— Поемаш страхотен риск, нали? — каза Крос, устните му едва се движеха сега.

— Да, но нали целият живот е риск. Центърът ми нареди да поема работата на Ворански, докато пристигне замяната му. Има твърде много важни контакти и решения, които трябва да бъдат осъществени по време на това пътуване. Не на последно място — „Севрин“. Все пак както знаеш, Артър го искаше по този начин.

— Понякога се чудя, дали той е разумен.

— Разумен е. О, да. Много разумен. Радвам се, че те виждам. Центърът е много доволен от работата ти през годината. Имам много да ти говоря.

— Кое е копелето, което накисна „Севрин“ на А. М. Г.?

— Не знам. Бил е дезертьор. Доколкото знаем, е мъртъв.