Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 438

— Хейпли, ще помолиш ли Крисчън да пише с големи, черни букви, че всеки един, който се е топнал или е плувал трябва да се прегледа незабавно — много е важно.

— Ясно!

Ейдриън попита разтревожена:

— Татко, видя ли доктор Тулей?

— О, да — каза Дънрос. — Прочистен отвътре и отвън. Тръгвайте!

— А какво беше второто нещо, тай-пан? — попита Хейпли.

— Второто нещо е, че трябва да помниш, че парите са на издателя, ето защо неговият вестник и той могат да правят каквото желаят. Но издателите могат да бъдат убеждавани. Чудя се например, кой се е свързал с него и защо той се е съгласил да се обади на Крисчън… ако си напълно сигурен, то онова, което знаеш, е вярно.

Хейпли внезапно засия.

— Хайде, гълъбче — каза той и благодари на висок глас. Те изтичаха ръка за ръка.

Дънрос поседя малко на трибуните. Въздъхна дълбоко, след това стана и си тръгна.

Роджър Крос беше с Брайън Куок под козирката близо до съблекалните на жокеите и четеше по устните разговора. Видя тай-пана да тръгва, а пазачите от СИ го последваха.

— Няма нужда да си губим повече времето тук, Брайън. Хайде. — Той се запъти към далечния изход. — Чудя се дали Робърт е намерил нещо в Ша Тин.

— Онези мръсни Бивши вълци ще имат ден за лов. Целият Хонконг ще бъде изплашен до смърт. Обзалагам се, че… — Брайън Куок спря внезапно. — Сър! Погледнете! — Той кимна с глава към трибуните, забелязвайки Суслов и Клинкър сред разпръснатите групи, които наблюдаваха през дъжда. — И през ум нямаше да ми мине, че може да е станал вече!

Крос присви очи.

— Да. Това е любопитно. Да. — Той се поколеба, след това смени посоката, наблюдавайки устните им внимателно. — Тъй като той ни е удостоил с внимание, ние бихме могли и да си поговорим малко. А-а… те ни видяха. Клинкър наистина изобщо не ни обича. — Той небрежно продължи пътя си из трибуните.

Огромният руснак залепи усмивката на лицето си, измъкна едно плоско шише и си глътна. Предложи и на Клинкър.

— Не, благодаря, друже, току-що пих бира. — Студените очи на Клинкър бяха вперени в приближаващия се полицай.

— Адски вони наоколо, нали? — каза той на висок глас.

— Добро утро, Клинкър — каза Крос също така студено. — След това се усмихна на Суслов. — Добро утро, капитане. Гаден ден, а?

— Ние сме живи, товарищ, живи, така че как може да бъде гаден денят, а? — Суслов беше изпълнен с видима сърдечност, продължавайки да се държи свойски с всички. — Ще има ли състезания в събота?

— Вероятно. Крайното решение ще бъде взето в събота сутринта. Колко време ще останете на пристан?

— Не много. Ремонтите на руля вървят бавно.

— Не много бавно, надявам се. Всички ставаме много нервни, ако важните гости в нашето пристанище не са обслужвани много бързо. — Гласът на Крос беше отривист. — Ще говоря с шефа на пристанището.

— Благодаря, това е… това е много учтиво от ваша страна. А също и от страна на вашето министерство… — Суслов се поколеба, след това се обърна към Клинкър. — Стари приятелю, имаш ли нещо против?

— Разбира се, че не — каза Клинкър. — Копоите ме карат да се чувствам нервен.

Брайън Куок го погледна. Клинкър също го погледна без страх.