Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 437

Другите се изсмяха.

— Видя ли го? — попита Ши-Тех.

— Разбира се, че не. Те бяха сами, за Бога, но мръсният глупак беше наистина зле. Не бих искал да отивам срещу тай-пана — не, когато му е прекипяло.

Ши-Тех погледна отново към Дънрос.

— Може би ще направи същия номер на този малък скапаняк — каза той щастливо.

Те наблюдаваха. С надежда. Крос се отдалечи с Брайън Куок.

Дънрос изкачваше стъпалата бързо към трибуните с привичната си лекота и спря до тях.

— Здравей скъпа, рано си станала — поздрави той.

— О, здравей, тате — каза Ейдриън стресната. — Не вид… Какво е станало с лицето ти?

— Блъснах отзад един автобус. Добро утро, Хейпли.

— Добро утро, сър. — Хейпли стана и отново седна.

— Автобус? Ягуара ли си блъснал? О, получи ли фиш? — попита с надежда, тъй като тя самата беше получила три през тази година.

— Не. Станала си рано, нали? — повтори той, като седна до нея.

— Всъщност, закъснели сме. Цяла нощ не сме спали.

— О? — въздържа се да зададе незабавно четиридесет и осем въпроса и вместо това каза: — Трябва да си уморена.

— Не. Всъщност не съм.

— Какво има, празненство?

— Не. Става въпрос за нещастния Мартин. — Тя сложи нежно ръката си върху рамото на младежа. Дънрос с усилие успя да се усмихне. Прехвърли вниманието си върху младия канадец.

— Какъв е проблемът?

Хейпли се поколеба, след това му разказа какво се случи във вестника, как издателят се обади и Крисчън Токс прекъсна неговите серии, основани на слухове.

— Това копеле ни е продало. Той е разрешил на издателя да ни цензурират. Зная, че съм прав.

— Как? — попита Дънрос, мислейки: „Какво безсърдечно малко копеле си ти.“

— Съжалявам, но не мога да разкрия източника си.

— Той наистина не може, татко, това е посегателство върху свободата на печата — защити го Ейдриън.

Хейпли беше свил юмруци, след това разсеяно сложи ръката си върху коляното на Ейдриън. Тя я покри с едната си ръка.

— „Хо-Пак“ е закопана в земята за нищо.

— Защо?

— Не зная. Но Горнт — тай-пановете са зад нападението, а това няма смисъл.

— Горнт да е зад него? — Дънрос се намръщи при тази мисъл.

— Аз не казах Горнт, сър. Не казах това.

— Не го е направил, татко — каза Ейдриън. — Какво трябва да направи Мартин? Трябва ли да се оттегли или да преглътне гордостта си…

— Аз просто не мога, Ейдриън — каза Мартин Хейпли.

— Нека татко да говори, той знае.

Дънрос видя прекрасните й очи, обърнати към него и почувства топлина от уверената й невинност.

— Две неща: Първо, връщаш се веднага. Крисчън има нужда от всяка помощ, която може да получи. Второ, т…

— Помощ?

— Не си ли чул за жена му?

— Какво за нея?

— Не знаеш ли, че е мъртва?

Те втренчиха в него неразбиращи погледи. Набързо им разказа за Абърдийн. Двамата бяха шокирани, а Хейпли заекваше:

— Господи, ние… не сме слушали радио или нещо друго… ние просто танцувахме и разговаряхме… — Той скочи и понечи да си тръгне, а след това се върна. — Аз… най-добре да тръгвам веднага. Иисусе!

Ейдриън се изправи на крака.

— Ще те закарам.

Дънрос каза: