Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 436
Джеймс Клавел
Сега гледаше Дънрос. „Какво ли крие този мръсник в дебрите на мислите си? — попита се в пристъп на завист. — Какво ли не бих могъл да направя аз с неговата мощ и пари?“
Видя, че Дънрос промени посоката си към най-близката трибуна, след това забеляза, че Ейдриън седи до Мартин Хейпли, двамата погълнати от конете, забравили за Йан. „
Крос и другите също бяха забелязали Ейдриън и Мартин Хейпли.
— Какво прави това копеле с дъщерята на тай-пана? — попита Пагмайър, раздразнено.
— Не е за добро, това е сигурно — каза някой.
— Лошият човек създава само неприятности — измърмори Пагмайър и другите одобрително кимнаха с глави. — Не мога да разбера защо Токс го държи!
— Мръсникът е социалист, затова! Той също трябва да бъде отлъчен от обществото.
— О, стига с това, Паг. Токс го бива, а също и някои социалисти — каза Ши-Тех. — Но той трябва да уволни Хейпли, а ние всички е най-добре да тръгваме.
Всички те бяха обект на атаки от страна на Хейпли. Преди няколко седмици той беше написал серия от унищожителни статии за някои от търговските сделки на Ши-Тех и намекваше, че всички видове съмнителни приходи са на различни много важни персони от хонконгското правителство заради услуги.
— Съгласен съм — каза Пагмайър, който също го ненавиждаше.
Хейпли беше цитирал основни детайли от предстоящото обединяване на Пагмайър със „Суперфудс“ и беше дал ясно да се разбере, че Пагмайър е облагодетелстван в много по-голяма степен от акционерите си в Универсалните магазини, които почти не бяха наясно с условията за обединяване.
— Проклето копеле! Наистина бих искал да зная откъде получава информацията си.
— Любопитно, че Хейпли е с нея — каза Крос, като наблюдаваше устните им, в очакване да заговорят. — Единствената значителна компания, която все още не е изследвана е „Струан“.
— Мислиш ли, че е ред на „Струан“ и Хейпли черпи информация от Ейдриън? — попита един от останалите. — Това би било крах!
Възбудени, те наблюдаваха Дънрос, а двамата млади все още не го бяха забелязали.
— Може би той ще го нашиба, както направи с другото копеле — каза Пагмайър ликуващо.
— А? — каза Ши-Тех. — Кой? Какво се е случило?
— О, мислех, че знаеш. Преди около две години един от младите служители, пристигащ направо от Англия започна да атакува Ейдриън. Тя беше на шестнадесет, може би на седемнадесет, а той на двадесет и две, огромен като къща, по-голям от Йан, името му беше Байрон. Мислеше си, че е лорд Байрон на гуляите и започна кампания. Бедното момиче беше смутено. Йан го предупреди за последен път. Нахалникът продължи да се обажда. Тогава Дънрос го покани в гимнастическия салон на Шек-О, сложи ръкавици — знаеше, че мошеникът се прави на боксьор и направи необходимото, за да го превърне в каша.
