Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 427
Джеймс Клавел
Гудуедър Пуун не намери нищо в джобовете на Кин Пак. Хвърли му обратно дрехите. Сега вече и той беше прогизнал и твърде кисел.
— Можеш да се обличаш и облечи трупа отново. И побързай!
Дог-йърд Чен имаше почти 400 хонконгски долара и гривна от нефрит с добро качество. Един от мъжете взе нефрита, а Пун сложи парите в джоба си и се обърна към Смолпокс Кин. Очите на всички се отвориха широко, когато видяха голямата пачка банкноти, който той намери в джоба на панталоните на младежа.
Гудуедър Пуун я закри внимателно от дъжда.
— Откъде, в името на Небесната Кучка, взе всичко това?
Той им разказа как е ограбил щастливците пред „Хо-Пак“ и те се засмяха и го поздравиха за прозорливостта му.
— Много добре, много умно — каза Пун. — Ти си добър
— Нарече се Ах Там. — Смолпокс Кин избърса дъжда от очите си. Палците на краката му се завиваха в калта, пострадалата му ръка го болеше. — Ще те заведа при нея, ако желаеш.
— Ей, тука имам нужда от проклетата светлина! — извика Кин Пак. Той беше на колене и се бореше с дрехите на Джон Чен. — Може ли някой да ми подаде ръка?
— Помогнете му.
Дог-йърд Чен и Смолпокс Кин побързаха да помогнат, а Гудуедър Пуун отново насочи кръга от светлина към трупа. Тялото беше подуто и подпухнало, дъждът отмиваше калта. Тилът на Джон Чен беше смазан и имаше засъхнала кръв, но можеше да бъде разпознат в лице.
—
— Само панталоните и ризата ще свършат работа — каза кисело Гудуедър Пуун. Почака, докато отчасти облекат тялото, а след това обърна погледа си към тях. — А сега, кой от вас, кучи синове помогна на стареца да убие този нещастен мръсник?
Кин Пак каза:
— Аз вече к… — той спря, виждайки другите двама да сочат към него и едновременно да казват:
— Той — и се отдалечиха от него.
— Подозирах го през цялото време — Гудуедър Пуун беше доволен, че най-после стигна до края на загадката. Насочи късия си показалец към Кин Пак. — Влез в ямата и легни.
— Имаме един прост план как да отвлечем самия Чен, което ще донесе на всички ни два пъти, три пъти повече от онова, което ни донесе този мръсник. Да ти кажа ли как, а? — каза Кин Пак.
Гудуедър Пуун се поколеба за момент при тази нова идея. Но си спомни нарежданията на Фор Фингър.
— Обърни се с лице към калта в канавката.
Кин Пак погледна неподвижните очи и разбра, че е мъртъв. Вдигна рамене. Джос.
— Пикая на всичките ви предшественици — каза той, влезе в гроба и легна долу.
Сложи глава върху ръцете си и започна да пропъжда светлината на живота си. От пусто в празно, винаги част от семейството Кин, от всички предидущи поколения.
Гудуедър Пуун взе една от лопатите и заради куража на младежа го прати на оня свят веднага.