Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 426

Той заповяда на Дог-йърд Чен и на Кин Пак да занесат тялото долу и заплаши Смолпокс Кин, че ако се оплаче още веднъж ще му изтръгне езика. Оставиха тялото на Фадър Кин в уличката. Тогава Пун беше потърсил краля на просяците от Каулуун сити — далечен племенник на Фор Фингър Уу. Всички просяци бяха членове на просешката гилдия и имаше един крал в Хонконг, един в Каулуун и един в Каулуун сити. В миналото просенето беше доходна професия, но сега заради тежките присъди и глоби и множеството добре платени работи не беше.

— Нали разбираш, почтени кралю на просяците, този наш познат току-що умря. — Гудуедър Пуун обясни търпеливо на видния старец. — Той няма никакви роднини, затова е бил изхвърлен на уличката на цветопродавачите. Моят Хай Дрегън със сигурност ще оцени една малка услуга. Вероятно ще можеш да уредиш едно скромно погребение. — Преговаряше вежливо, след това плати уговорената цена и отиде до таксито и колата им, които чакаха извън границите на града, щастлив, че сега тялото ще изчезне завинаги без следи. Кин Пак беше вече на предната седалка на таксито.

— Води ни при Джон Чен — заповяда той. — И бързай.

— Карай по „Ша Тин роуд“ — каза важно Кин Пак на шофьора. Дог-йърд Чен се беше свил на задната седалка с повечето от бойците на Гудуедър Пуун. Смолпокс Кин и другите ги следваха в колата.

Двете машини заминаха на северозапад към Новите територии през села и новозаселени области и паянтови градове от преселници, през планински проходи, покрай железопътни линии, които водеха на север към границата, покрай богати пазарни градини, натежали от миризма на оборски тор. Непосредствено преди рибарското село Ша Тин, завиха вляво от главния път по неравна и кална странична алея. На една поляна с дървета спряха и излязоха.

Беше топло в дъжда, земята миришеше на сладко. Кин Пак взе лопатата и ги поведе към храсталака. Гудуедър Пуун държеше фенерчето, докато Пак, Дог-йърд Чен и Смолпокс Кин търсеха. Беше им трудно да намерят точното място в тъмнината. Два пъти започваха да копаят, но Кин Пак си спомни, че баща им отбеляза мястото с камъни, сложени на кръст. Ругаещи и мокри намериха знака и започнаха да копаят. Отдолу земята беше суха. Скоро изровиха трупа, увит в одеяло. Миризмата беше тежка. Въпреки, че Гудуедър Пуун ги накара да съблекат тялото и търси усърдно, не намери нищо.

— Изпратихте всичко друго на Чен от „Ноубъл хаус“, нали? — попита той отново.

— Да — каза рязко младият Кин Пак. — Колко пъти трябва да ти казвам? — Той беше много изтощен, дрехите му бяха просмукани от влагата и беше сигурен, че ще умре.

— Всички да си свалят смрадливите дрехи. Обувки, чорапи, всичко. Искам да видя какво има в джобовете ви.

Те се подчиниха. Кин Пак носеше верижка с евтин нефрит. Почти всеки в Китай носеше парче нефрит за щастие, тъй като се знаеше, че, ако някой зъл бог направи така, че се спънеш, духът на нефрита ще застане между теб и злото, ще поеме силата на удара вместо теб и няма да пострадаш. А ако това не се случи, значи богът за съжаление е спял.