Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 425

— Сталин — каза той, потрепервайки под погледа на Суслов — Запознавал ли си се някога с него?

— Веднъж бях близо до него. На десет фута. Беше нисичък, но човек можеше да почувства мощта му. На един прием през 1953, който Берия даде за няколко старши офицери на КГБ. Баща ми беше поканен и на мен ми беше разрешено да отида с него. — Сталин беше там, Берия, Маленков… Знаеш ли, че истинското име на Сталин е Йосиф Висарионович Джугашвили? Той е син на един обущар от Тифлис, моят роден град.

Те се чукнаха.

— Не бъди толкова тъжен, другарю — каза той, като не разбра правилно де Вил. — Независимо от личната ти загуба. Ти си част от бъдещето, част от марша към победата. — Суслов пресуши чашата си. — Сталин трябва да е умрял като щастлив мъж, и ние трябва да бъдем така щастливи, нали?

— А, Берия?

— Берия се опита да завземе властта твърде късно. Не успя. Ние от КГБ сме като японците. Онова, в което сме съгласни и те, и ние е, че единственият грях е провалът. Но Сталин… Има една история, разказа ми я баща ми, че когато в Ялта без никаква концесия Рузвелт се съгласил да даде на Сталин Манджурия и Курилските острови, които ни гарантираха превъзходство над Китай и Япония и всички Азиатски води. Сталин получил задушаване от кръвоизлив, защото се опитвал да задуши смеха си и за малко щял да умре.

След пауза де Вил каза:

— А Солженицин и Гулаг?

— Ние сме на война, приятелю, има предатели сред нас. Как без страх малцинството може да управлява мнозинството? Сталин знаеше това. Беше велик мъж. Дори и смъртта му ни направи услуга. Беше великолепно от страна на Хрушчов да го използва, за да „хуманизира“ СССР.

— Това друг „номер“ ли беше? — попита потресен де Вил.

— Би трябвало да е държавна тайна. Няма значение, славата на Сталин скоро ще бъде върната. А сега какво става с Отава?

— О, бях във връзка с Жан-Шарл…

Телефонът рязко иззвъня. Едно-единствено иззвъняване. Очите им се впериха в него. Дишането им почти спря. След около двадесет секунди отново иззвъня веднъж. Двамата мъже си отдъхнаха. Още около двайсет секунди и трето продължително позвъняване. Едно иззвъняване означаваше: „Опасност — напуснете веднага“, две — че срещата се отлага, три, че който и да се обажда скоро ще бъде там, а ако третото иззвъняване е продължително — няма опасност да разговарят.

Суслов вдигна телефона. Чу дишане. Артър попита със странния си акцент:

— Мистър Лоп-синг там ли е?

— Няма никакъв Лоп-тинг тука. Набрали сте грешен номер — каза Суслов с променен глас, съсредоточавайки се с усилие.

— Не мога да дойда тази вечер. Ще бъде ли удобно в петък в три?

Петък означаваше четвъртък, сряда — вторник и така нататък. Три беше код за място на срещата: състезателната писта „Хепи вели“ рано призори.

Утре в зори!

— Да.

Телефонът прекъсна с щракане. Остана само сигналът свободно.

37

04:50 часа

Около час преди зазоряване в проливния дъжд Гудуедър Пуун погледна надолу към полуголото тяло на Джон Чен и изруга. Беше прегледал внимателно дрехите му и проучи основно безкрайно количество кал от гроба, която изкопаха двамата младоци Кин Пак и Дог-йърд Чен. Не намери нищо. Нито монети, нито части от монети, нито скъпоценности, абсолютно нищо. А Фор Фингър Уу му беше казал: „Намери тази половин монета, Гудуедър Пуун!“