Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 428

— Зарий гроба!

Дог-йърд Чен беше ужасен, но се втурна. Пуун се засмя, подложи му крак и го ритна жестоко, заради малодушието му. Мъжът едва не падна в канавката. Изведнъж лопатата в ръцете на Пуун се изви на дъга, изхрущя в тила на Дог-йърд Чен и той се сгромоляса, простенвайки върху Кин Пак. Другите се изсмяха:

— Ееее, използва я като ракета за крикет на някой чужд дявол. Добре. Умря ли?

Мъжът не отговори. Погледна последния — Смолпокс Кин. Очите на всички се насочиха към него. Той стоеше непреклонен на дъжда. Точно тогава Гудуедър Пуун забеляза кордата, опъната около врата му. Вдигна фенерчето, отиде до него и видя, че другият край висеше надолу по гърба му. Опъваше я една счупена половинка от монета, в която беше пробита дупка. Беше медна монета и изглеждаше много стара.

— Всички богове пикаят в лицето на Дзао-Дзао! От къде взе това? — попита той сияещ.

— Баща ми ми я даде.

— А той откъде я взе, малко лайно?

— Не ми каза.

— Дали не я е взел от Син Намбър Уан Чен?

Още едно повдигане на раменете.

— Не знам. Не бях тук, когато го убиха. Аз съм невинен, кълна се в майка си.

С внезапно движение Гудуедър Пуун откъсна гердана.

— Заведете го до колата — каза той на двама от бойците си. — Наблюдавайте го внимателно. Ще го върнем с нас. Да, ще го върнем. Зарийте гроба и внимателно го замаскирайте. — След това заповяда последните двама от неговите хора да вземат одеялото, в което беше Джон Чен и да го последват.

Той пристъпваше тежко към „Ша Тин роуд“, като заобикаляше локвите. Наблизо имаше съборен автобусен заслон. Щом пътят беше свободен, той даде знак на хората си и те бързо разгънаха одеялото и подпряха тялото в един ъгъл. Тогава извади надписа, който Бившите вълци бяха направили предварително и внимателно го залепи върху тялото.

— Защо правиш това, Гудуедър Пуун? Защо пр…

— Защото Фор Фингър ми каза да го направя. Откъде да знам? Затваряй си мръсната ус…

Фаровете на една приближаваща кола, която правеше завой, внезапно ги осветиха. Те замръзнаха и обърнаха лицата си настрани, преструвайки се, че са пътници, които чакат. Щом колата се отдалечи на безопасно разстояние от тях те си плюха на петите. Зората озаряваше небето, дъждът утихваше.

Телефонът издрънча и Армстронг трудно се събуди. Намери пипнешком слушалката и я вдигна. Жена му се размърда неспокойно и се събуди.

— Дивизионен старшина Танг-по, сър. Съжалявам, че ви събудих, сър, но намерихме Джон Чен. Вър…

Армстронг веднага се събуди.

— Жив?

— Дю не ло мо, не, сър, тялото му беше намерено близо до „Ша Тин“ на една автобусна спирка, автобусен навес, сър, а онези мръсници са оставили бележка на гърдите му, сър: „Този Син Намбър Уан Чен има глупостта да се опита да избяга от нас. Никой не може да избяга от Бившите вълци. Нека целият Хонконг да внимава. Очите ни са навсякъде.“ Той бе…

Армстронг слушаше ужасен, докато развълнуваният мъж разказваше как полицията в „Ша Тин“ била повикана от един пътник за ранния автобус. Веднага направили кордон около района и телефонирали на отдела за разследване на криминалните престъпления в Каулуун.