Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 424

— Двайсет милиона руснаци? Милиони други — каза той.

— Една умерена цена. — Суслов отново си наля. Ентусиазмът и водката го завладяха. — Заради Сталин и Берия ние притежаваме цяла Източна Европа от Балтика до Балканите: Естония, Литва, Латвия, Чехословакия, Унгария, Румъния и България, цяла Полша, Прусия, половин Германия, далечна Монголия. Северна Корея и опори навсякъде другаде. Тяхната операция „Лион“ размаза Британската империя. Заради тяхната поддръжка Обединените нации бяха създадени, за да ни дадат в ръцете най-великото оръжие в нашия арсенал. А после и Израел. — Той започна да се смее. — Моят баща беше един от контрольорите на тази програма.

Де Вил почувства как косата му настръхна.

— Какво?

— Израел беше един успех на Сталин — Берия със значителни размери. Кой помогна и тайно, и явно да бъде създадена държавата? Кой я призна незабавно? Ние го направихме, разбира се и защо? За да споим в сърцето на Арабия едно раково образувание, което ще гнои и постоянно ще разрушава и двете страни и заедно с това ще намали индустриалната мощ на Запада. Евреи срещу мохамедани, срещу християни. Тези фанатици никога няма да живеят в мир едни с други, въпреки че биха могли и то лесно. Никога няма да погребат различията си дори да им струва глупавият живот. — Той се изсмя и се втренчи в чашата си.

Де Вил го наблюдаваше, мразеше го, искаше да го унищожи, страхуваше се, знаеше, че е изцяло във властта му. Веднъж преди няколко години той осуети изпращането на няколко текущи суми на „Струан“ до един пощенски номер в Берлин. Ден преди това някакъв непознат му се обади вкъщи. Никога преди не е имало такова позвъняване. Беше приятелско. Но той си знаеше.

Де Вил потисна едно потръпване, тъй като Суслов вдигна поглед към него.

— Не си ли съгласен, товарищ? — каза човекът на КГБ, сияещ. — Кълна се никога няма да разбера капиталистите. Те правят врагове от сто хиляди араби, които притежават истинските запаси от нефт в света, а един ден ще се нуждаят от тях отчаяно. Скоро ще имаме Иран и Залива и протока Хормуз. Тогава ще спрем кранчето за Запада, те ще са наши и няма да има нужда от война — само унищожение. — Суслов пресуши водката си и си наля друга.

Де Вил го наблюдаваше. Отвращаваше се от него, чудеше се ужасен, каква е неговата собствена роля. „Затова ли бях една почти перфектна «къртица» в продължение на шестнайсет години, непрекъснато готов, вън от подозрение? Дори Сюзън нищо не подозира и всички вярват, че съм антикомунист, симпатизирам на «Струан», което е архикапиталистическото творение на цяла Азия. Мислите на Дърк Струан проникват в нас. Печалба. Печалба за тай-пана и за «Ноубъл хаус» и тогава Хонконг в този ред и адът заедно с всички, освен Короната, Англия и Китай. И дори да не стана тай-пан аз все още мога да направя «Севрин» разрушителя на Китай, което Суслов и Артър искат. Но дали го искам сега? Сега, когато за първи път действително погледнах в… в това чудовище и в цялото им лицемерие?“