Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 422

„Ако другите доклади на А. М. Г. приличат на вече разкрития — помисли си Суслов безстрастно, — тогава Дънрос е обречен.“

Той наблюдаваше де Вил, преценяваше го, харесваше го, доволен, че той отново бе издържал изпитанието — както и Артър. Последният абзац от „Военното изкуство“, една толкова важна за съветския елит книга, изскочи в съзнанието му: „Само просветеният ръководител и мъдрият генерал ще използват висшата интелигентност на армията за целите на шпионажа. Шпионите са най-важният елемент по време на война, тъй като от тях зависи способността на армията да се придвижва.“

„Това прави и КГБ — помисли си доволен той. — Търсим най-добрите таланти в целия Съюз. Ние наистина сме елитът. Действително имаме нужда от шпиони от петте категории. Необходими са ни тези хора — Жак, Артър и всички други.“

Суслов си отдъхна, Артър с право беше предпазлив. Част от плана на Артър беше седмината никога да не се запознаят и да не научат, че Суслов е контрольор на „Севрин“ и шеф на Артър. Той познаваше всички „къртици“ на „Севрин“. Заедно с Артър беше одобрявал всеки един от тях през годините, като непрестанно поставяше всички на изпитание, изпробваше тяхната лоялност, отстраняваше някои, заместваше други. „Ти винаги изпитваш и в момента, в който някой шпионин се поколебае, значи е дошло времето да бъде неутрализиран или отстранен, преди да те отстрани или неутрализира. Дори Джини Фу — помисли си той, — въпреки, че тя не е шпионка и не знае нищо. Никога в никого не можеш да си сигурен, освен в себе си — това е, на което ни учи нашата съветска система. Да. Време е да я заведа на пътешествието, което все й обещавам. Едно кратко пътуване другата седмица. До Владивосток. Щом веднъж се озове там, тя може да бъде пречистена и реабилитирана, да се извлече полза от нея и никога повече да не се връща тук.“

Той отпи от водката си, като въртеше около езика си парливата течност.

— Даваме на Артър половин час. Моля — каза той като му кимна да седне на стола.

Де Вил махна вестника и седна в креслото.

— Чете ли за сгромолясването на банките?

Суслов засия.

— Да, товарищ. Великолепно.

— Това операция на КГБ ли е?

— Не ми е известно. Ако е така, ще има повишение за някого. Това беше ключов момент в Лениновата политика — да се обръща специално внимание на западните банки, които са сила. Да се проникне в тях на най-високо равнище, да се окуражава и помага на другите да подклаждат катастрофи в западните валути, но в същото време да вземат назаем капитал от тях, възможно най-много, независимо от лихвата, колкото е по-дългосрочен заемът, толкова по-добре, уверявайки, че никой руснак никога не е просрочил изплащането, независимо от цената. Сгромолясването на „Хо-Пак“ със сигурност ще свали и другите. Вестниците казват, че дори „Виктория“ може да фалира, а?

Де Вил не успя да се въздържи и потръпна и Суслов го забеляза. Загрижеността му се увеличи.

— По дяволите, но това ще съсипе Хонконг — каза де Вил. — О, аз знам, че колкото по-скоро, толкова по-добре, но… но да бъдеш погребан толкова дълбоко.