Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 421

— Да. Какво можем да направим, за да наклоним везните в твоя полза?

Де Вил се поколеба, а после сви рамене. Суслов си наля още.

— Лесно ще дискредитираме този Макструан и останалите. Да, лесно е да ги елиминираме. — Суслов се обърна и го погледна. — Дори Дънрос.

— Не. Това не е решението.

— Има ли друго?

— Търпение — усмихна се де Вил, но очите му бяха много уморени и там се криеха сенки. — Не бих искал да съм причината за… за неговото отстраняване или на останалите.

Суслов се изсмя.

— Не е необходимо да се убива, за да се отстранява. Нима сме варвари? Разбира се, че не. — Той внимателно наблюдаваше протежето си. „Трябва да се поработи с де Вил“. — Разкажи ми за американеца Бартлет и за сделката „Струан“ — „Пар-Кон“.

Де Вил му разказа всичко, което знаеше.

— Парите на Бартлет ще ни дадат всичко, от което се нуждаем.

— Може ли този Горнт да поеме нещата?

— И да и не. Възможно е. Той е упорит и истински ни мрази. Това е отдавнашно съперни…

— Да, зная — Суслов беше изненадан, че де Вил продължава да му повтаря неща, които вече знаеше. „Това е лош знак“, помисли си той и си погледна часовника. — Нашият приятел закъснява 25 минути. Това е странно.

Двамата мъже не се безпокояха. Срещи като тази никога не можеха да бъдат напълно сигурни, тъй като никой никога не можеше да контролира неочакваното.

— Чу ли за пожара в Абърдийн? — попита де Вил след кратък размисъл.

— Какъв пожар?

— Имаше бюлетин по радиото точно преди да се кача. — Де Вил и жена му живееха в 20-ти апартамент на шестия етаж. — Ресторантът на „Плуващия дракон“ в Абърдийн е изгорял. Може би Артър е бил там.

— Видя ли го? — Суслов внезапно се загрижи.

— Не. Но лесно може и да съм го пропуснал. Тръгнах доста преди вечеря.

Суслов замислено отпи от водката си.

— Каза ли ти вече кои са другите в „Севрин“?

— Не. Подпитах го както ми нареди, но той…

— Нареди? Аз не ти нареждам, товарищ, аз само ти предлагам.

— Разбира се. Всичко, което той каза беше: „Като му дойде времето ще се съберем всички“.

— Ние двамата скоро ще узнаем. Той е изключително коректен. — Суслов искаше да изпита де Вил и Артър. Това бе едно от основните правила в КГБ, никога да не се доверяваш много на своите шпиони колкото и да са важни те. Спомни си за своя инструктор, който им набиваше в главите един цитат от книгата на Сън Цу „Военното изкуство“, която беше задължително четиво за всички съветски военни: „Има пет класи шпиони: местни, вътрешни, обработени, обречени, оцеляващи. Когато и петте категории работят в съгласие, държавата ще бъде в безопасност, а армията цялостна. Местните шпиони са онези, които са местни жители. Вътрешните шпиони са чиновници от враговете. Обработените шпиони са вражеските, преминали на наша страна. Обречените шпиони са онези, на които им се подава фалшива информация и, които биват предавани. Оцеляващите шпиони връщат обратна информация от лагера на врага. Помнете, че в цялата армия никой не бива да е по-щедро награждаван. Но, ако някой шпионин издаде някаква секретна информация, преди да е дошъл момента, той или тя трябва да бъдат убити заедно с онези, на които е издадена информацията.“