Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 420

— Изглеждаш уморен, Фредерик — каза Суслов, използвайки псевдонима на де Вил. — Какво не е наред?

— Просто семеен проблем.

— Кажи ми.

Суслов изслуша внимателно тъжния разказ на де Вил за зет му и дъщеря му. От срещата им през 41-ва той контролираше де Вил. През 47-ма нареди да дойде в Хонконг и да се присъедини към „Струан“. Преди войната де Вил и баща му притежаваха много успешен бизнес и имаха близки делови и семейни връзки със „Струан“. Така, че промяната беше лесна и добре дошла. Тайната задача на де Вил беше да стане член на Вътрешния двор, а с течение на времето и тай-пан.

— Къде е сега дъщеря ти? — попита състрадателно. Де Вил му обясни.

— А, шофьорът на другата кола? — Суслов запомни номера, името и адреса. — Ще гледам да се заемат с него.

— Не — каза изведнъж де Вил. — Беше нещастен случай. Не можем да наказваме някого заради нещастен случай.

— Бил е пиян. Няма извинение за шофиране в пияно състояние. Така или иначе ти си от значение за нас. Ние се грижим за себе си. Аз ще се заема с него.

Де Вил знаеше, че няма смисъл да спори. Дъждовен порив затропа по прозорците.

— Дявол да го вземе, но дъждът е добър. Температурата трябва да се е понижила с 5 градуса. Дали ще продължи?

— Съобщиха, че фронтът е обширен.

Де Вил гледаше как капчиците се стичат по стъклото и се чудеше защо го бяха повикали.

— Как я караш?

— Много добре. Ще пиеш ли? — Суслов отиде до бара, облицован с огледала. — Има хубава водка.

— Добре, водка. Но малка.

— Ако Дънрос се оттегли, ти ли ще бъдеш новия тай-пан?

— Мисля, че изборът ще бъде между нас четиримата: Гавалан, Дейвид Макструан, аз и Линбар Струан.

— В този ред ли?

— Не знам. Освен Линбар, който със сигурност е последен. Благодаря. — Де Вил пое питието си. Вдигнаха наздравица за себе си. — Обзалагам се, че ще е Гавалан.

— Кой е този Макструан?

— Един далечен братовчед. В момента оглавява разширението ни в Канада. Опитваме се да вложим капитал и да проникнем в дървените стърготини, медта и всички канадски минерали предимно от Британска Колумбия.

— Добър ли е?

— Много добър. Много упорит. Много мръсен борец. На 41, бивш лейтенант, парашутист. Лявата му ръка беше почти откъсната над Бирма от оплитане в парашута. Той просто завърза турникет и продължи да се бие. Това му донесе Военен кръст. Ако аз бях тай-пан щях да избера него. — Де Вил сви рамене. — Според закона на нашата компания само тай-панът може да назначава наследника си. Може да го направи по всяко време, дори чрез завещание ако иска. По какъвто и начин да е направено, то е обвързано с „Ноубъл хаус“.

Суслов го наблюдаваше.

— Дънрос направил ли е завещание?

— Йан е много експедитивен.

Възцари се тишина.

— Още една водка?

— Не, мерси. Ще остана на тази. Артър ще дойде ли?