Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 419
Джеймс Клавел
Внезапен шквал омота завесите, които бяха дръпнати пред отворените прозорци и той чу дъжда. Затвори прозорците внимателно и погледна навън. Улиците и покривите вече бяха мокри. Светкавица проряза небето. Последва тътен от гръмотевица. Температурата беше паднала с няколко градуса. „Ще има хубава буря“, помисли си той с благодарност, доволен, че не е в мъничката паянтова пететажна къща без асансьор на Джини Фу в Монкок и също така щастлив, че не е у Клинкър.
Артър беше организирал всичко: Клинкър, Джини Фу, тази сигурна къща, тунела, така добре, както самият би го направил във Владивосток. Клинкър беше подводничар и кореняк лондончанин. Винаги беше мразел офицерството. Артър каза, че е лесно Клинкър да бъде привлечен за каузата, като се използват вродените у човека подозрения, омрази и потайност.
— Грозният Ърни знае съвсем малко за теб, Грегор — знае разбира се, че си руснак и капитан на „Иванов“. Що се отнася до тунела, казах му, че имаш любовна връзка с една омъжена жена в „Синклер тауърс“, съпругата на един тай-пан от върхушката. Казах му, че записите на магнетофона на хъркане и секретността са, защото скапаните копои са по петите ти и, че са се промъкнали и подслушват апартамента му.
— Копои?
— Жаргонното име на полицаите. Кореняците лондончани винаги са мразили копоите и на грозния Ърни ще му достави удоволствие да ги преметне. Отнасяй се добре към Кралската флота и той ще ти е вярно куче до смърт.
Суслов се усмихна. „Клинкър не е лош човек, а само досадник“.
Той отпи от бирата си, докато се разхождаше из всекидневната. Следобедният вестник беше там. Това беше
В този момент острите му уши чуха спирането на асансьора. Отиде до масата край вратата и постави заглушител на заредения пистолет. Пъхна оръжието в джоба си и надзърна през шпионката.
Звънецът на вратата също беше със заглушител. Той я отвори и се усмихна.
— Хайде, приятелю — топло прегърна Жак де Вил. — Много време мина.
— Да, да, точно така, другарю — каза де Вил сърдечно. Последният път, когато видя Суслов беше в Сингапур, пет години по-рано, на една тайна среща уредена от Артър, точно след като де Вил склони да се присъедини към „Севрин“. Той и Суслов се срещнаха също така тайно в голямото пристанище на Брест във Франция през юни 1941, дни преди нацистка Германия да нападне Съветска Русия, когато двете страни външно бяха все още съюзници. По онова време де Вил беше маки, а Суслов — втори командир и политкомисар на една съветска подводница, която привидно беше там за ремонт. Запитаха де Вил дали иска да поведе истинска война срещу капиталистическия враг като таен агент, след като фашистите бъдат победени.
Той прие с цялото си сърце.
За Суслов беше лесно да му повлияе. Заради възможностите на де Вил след войната, КГБ тайно го предаде на Гестапо, а след това го спаси от лагер на смъртта. Партизаните му дадоха фалшиво доказателство, че е бил предаден от един от неговите хора заради пари. По онова време де Вил беше на 32 и както мнозина заслепен от социализма и някои от доктрините на Маркс и Ленин. Той никога не беше членувал във френската комунистическа партия, но сега, благодарение на „Севрин“, беше почетен капитан от КГБ.
