Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 418

— Патрулна кола 1423. Кажете.

— От щабквартирата за командира Крос. Спешно.

— Крос слуша.

— Дежурният е, сър. Току-що пристигна доклад, че в ресторанта на „Плуващия дракон“ има пожар… — Брайън Куок ахна. — … Пожарните вече са там и полицаят каза, че може би около 20 са мъртви или са се удавили. Изглежда, че корабът се е запалил от кухнята, сър. Имало е няколко експлозии. Те са отнесли по-голямата част от корпуса и… Момент, сър, пристигна друго съобщение от марината.

Те зачакаха. Брайън Куок наруши тишината.

— Дънрос?

— Празненството на най-горната палуба ли беше? — попита Крос.

— Да, сър.

— Той е твърде умен, за да изгори до смърт или да се удави — каза тихо Крос.

— Пожарът случайно ли е възникнал или е причинен умишлено?

Брайън Куок не отговори.

Гласът от щаб квартирата отново се чу.

— Марината докладва, че корабът се е преобърнал. Казват, че е силно разцепен и като че ли няколко души са останали под него.

— Нашият агент беше ли с важните персони?

— Не сър, той чакаше на кея близо до колата си. Нямаше никакво време да се свържем с него.

— Ами хората, които бяха на най-горната палуба?

— Момент така ще попитам…

Отново настъпи тишина. Брайън Куок си избърса потта.

— … Казват, че 20 или 30 от онези горе са скочили, сър. За нещастие повечето от тях са напуснали кораба малко късно, точно преди да се преобърне. От марината не знаят колко от тях са останали отдолу.

— Чакай така. — Крос помисли малко и отново заговори в микрофона. — Изпращам незабавно командира Куок там. Изпратете група водолази да го посрещнат. Помолете флотата за помощ. Ще бъда у дома, ако потрябвам. — Той щракна микрофона. После се обърна към Брайън. — Ще тръгна пеша оттук. Обади ми се веднага щом научиш нещо за Дънрос. Ако е мъртъв веднага ще отидем до банковите трезори и по дяволите последствията. А сега, възможно най-бързо.

Той излезе. Камионът се отправи нагоре по хълма. Абърдийн беше по хребета на планините право на юг. Той погледна „Роуз корт“ за миг, а после надолу през улицата под „Синклер тауърс“. Една от групите му все още наблюдаваше входа, чакайки търпеливо завръщането на Цу-ян. „Къде ли е това копеле?“ — запита се раздразнено.

Много загрижен, тръгна надолу по хълма. Започна да пръска дъжд, ускори стъпките си.

Суслов взе една леденостудена бира от модерния хладилник и я отвори. Пи с удоволствие. „Синклер тауърс“ номер 32 беше просторна, богата, чиста и добре мебелирана, с три спални и обширна всекидневна. Беше на единайсетия етаж. Имаше три апартамента на всеки етаж, около два тесни асансьора и аварийно стълбище. Мистър и мисис Джон Чен притежаваха 31-ви апартамент. 33-ти принадлежеше на мистър К. В. Лий. Артър беше казал на Суслов, че К. В. Лий е фалшивото име на Йан Дънрос, който следвайки образеца на своите предшественици, единствен имаше достъп до 3 или 4 частни апартамента из различните части около колонията. Суслов не се беше запознавал нито с Джон Чен нито с Дънрос, въпреки че ги беше срещал по състезания или по други места много пъти.