Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 417

— Значи те е изхвърлила, а?

— Цяла вечер танцувахме джига и тя… тя казва иди при Ърни и ме остави… остави ме да спя.

— Ти си един щастлив мръсник. Тя е принцеса, онази. Доведи я утре тук.

— Да… да, аз… ще го направя. Да, тя е най-добрата.

Чуха, че Суслов изсипа кофа вода в тоалетната и се върна.

— Ето, стари приятелю.

— Благодаря. — Звук от жадно пиене. — Аз… аз мисля… аз мисля, че ми се иска да легна за… да легна. За няколко минути.

— Май по-точно за няколко часа. Не се тормози аз ще направя закуската. Ето, още едно…

Полицаите в камиона слушаха внимателно. Крос беше наредил да поставят микрофон в апартамента на Клинкър преди две години. Наблюдаваха го периодично, винаги, когато Суслов беше там. Суслов се беше запознал с Клинкър в един бар. И двамата мъже бяха подводничари и се сприятелиха. Клинкър го беше поканил да остане и от време на време Суслов се възползваше. Крос веднага разпореди проверка на Клинкър, но не откриха нищо неблагоприятно. В продължение на двайсет години Клинкър е бил моряк в Кралската флота. След войната се местил от място на място в търговския флот през Азия до Хонконг, където се установил, след като се пенсионирал. Тих, сговорчив човек, който живееше сам и от пет години беше домоуправител и пазач на „Роуз корт“. Суслов и Клинкър бяха като гърне и похлупак пиеха много, гуляеха много и си разказваха истории. Нито един от разговорите им, които продължаваха с часове не беше от значение.

— Натряскал се е както обикновено, Брайън — каза Крос.

— Да, сър — Брайън Куок беше отегчен, но се опитваше да не го показва.

В малката всекидневна Клинкър подаде рамото си на Суслов.

— Хайде, на тебе ти се спи. — Той настани Суслов в малката спалня. Суслов се просна с цялата си тежест и въздъхна.

Клинкър дръпна завесите, после отиде до един друг малък магнетофон и го включи. След миг от лентата се чу тежко дишане и леко похъркване. Суслов се изправи безшумно, без следа от пиянство. Клинкър, вече на колене, махна едно чердже и отвори люка на пода. Суслов безшумно потъна долу. Клинкър се ухили, плесна го по гърба и затвори след него добре смазаната врата. Стълбите под люка водеха до неравен тунел, който се съединяваше с големия, сух, подземен, отточен и гърмящ канал. Суслов внимателно търсеше път, като се възползваше от мигащата светлина, която беше на конзола в дъното на стълбите. За момент чу кола по „Синклер роуд“ точно над главата му. Още няколко стъпки и беше под „Синклер тауърс“. Друг люк водеше към малка стаичка на един пазач. Извеждаше навън до някаква неизползвана задна стълба. Започна да се катери.

Роджър Крос все още слушаше тежкото дишане примесено с опера. Камионът беше тесен и вътре беше задушно, ризите им бяха мокри от пот. Крос пушеше.

— Звучи така, сякаш е заспал нощен сън — каза той. Чуваха Клинкър да си тананика със затворена уста и движенията му докато почистваше счупената чаша. Червената предупредителна светлина на предната част на радиото започна да премигва. Операторът чукна по предавателя.