Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 416

„Да — каза си той уверено, — след 13 години ще заслужа отдих. Още 13 велики години да помага на нападението да се движи напред, да не се отпуска, независимо от това какво прави врагът.

А кой е врагът? Истинският враг?

Всички онези, които не ни се подчиняват, всички онези, които отхвърлят нашето величие — най-много руснаците.“ Той силно се изсмя.

Умореният млад шофьор с кисела физиономия погледна за миг в огледалото за обратно виждане. Надяваше се, че доста пияният му клиент не ще може да разчете правилно сумата от апарата и ще му даде голям бакшиш. Той погледна адреса, който му беше даден.

„Роуз корт“ на „Коутуол роуд“ е модерен четиринайсет етажен блок. Долните три етажа бяха гаражи. Около него имаше тясна ивица бетон, а отдолу под тънък бетонен насип бяха „Синклер роуд“ и „Синклер тауърс“ и още жилищни блокове, сгушени в планината. Специално място за живеене. Величествена гледка, апартаментите — под облаците.

Таксиметровият апарат показваше 8,70 ХК долара. Суслов надникна в едно тесте с банкноти, подаде на шофьора 100 вместо 10 и излезе с усилие. Една китайка си вееше нетърпеливо с ветрило. Той залитна към домофона на апартаментите. Тя каза на шофьора да чака мъжа й и погледна с ненавист след Суслов.

Краката му бяха нестабилни. Намери бутона, който търсеше и го натисна: „Ърнест Клинкър, господин управител“.

— Кой е?

— Ърни, аз съм Грегор — каза той с дебел глас като се оригна. — Вътре ли си?

— Не съм. Разбира се, че съм вътре, друже. Ти закъсня! Струва ми се, че си ходил от кръчма в кръчма! Няма водка, няма бира, а ние с Мейбъл сме тук, за да те посрещнем.

Суслов се запъти към асансьора. Вратата на апартамента вече беше отворена и един малък грозен мъж с румено лице на около шестдесет протегна ръката си.

— Хвърли камък по гадните врани! Да зарежем нещо — каза Клинкър с усмивка, която показваше евтини изкуствени зъби. — Ти си си сръбнал малко, а приятелче? — Суслов го прегърна като мечка, в замяна получи същото и влязоха вътре.

Апартаментът се състоеше от две мънички спални, всекидневна, кухня, баня. Стаите бяха оскъдно, но приятно мебелирани и единственият разкош беше малък магнетофонен дек, от който силно се носеше оперна музика.

— Бира или водка?

Суслов засия и се оригна.

— Първо да пусна една вода, после водка, после… после още една и тогава… тогава в леглото.

— Прав си, Капитане, стари мой друже. Хей, Мейбъл, кажи здрасти на Капитана!

Старият сънен булдог върху добре изгризаната си постелка отвори за малко едното си око, излая веднъж и отново заспа почти веднага. Клинкър засия, отиде до масата, наля една люта водка и чаша вода. Без лед. Той отпи малко „Гинес“ и извика:

— Колко ще останеш, Грегор?

— Само тази вечер, товарищ. Може би и утре вечер. Утре… утре трябва пак да съм на борда. Но утре вечер… може би, а?

— Ами Джини? Тя отново те изгонила…?

В безличния камион, паркиран долу на пътя Роджър Крос, Брайън Куок и техникът от полицейската радиослужба слушаха този разговор през един високоговорител. Чуха Клинкър да се киска и да повтаря: