Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 405

Долу на претъпканата втора палуба Ландо Мата се спъна и събори цяла група хора заедно с Дайан Чен и Кевин, препречвайки по този начин единствения спасителен път. Горе на стълбището, Пагмайър се хвана за парапета и едва успя да се задържи на краката си, използвайки цялата си сила да задържи с гърба си хората и да предотврати падането на други, до него Джулиън Бродхърст не по-малко изплашен, но напълно владеещ се също използваше височината и теглото си. Двамата заедно задържаха напъна за малко. Пагмайър усети, че не издържа. Десет стъпала по-надолу Мата се изправи с големи усилия, стъпка няколко души в бързината, после се втурна надолу по стълбището, а половината му палто беше откъснато. Дайан Чен си пробиваше път с нокти и зъби, влачейки Кевин. В блъскащата се човешка мелница тя не забеляза как една жена изкусно задигна диамантения й медальон и го сложи в джоба си. Дим нахлуваше от долната палуба и увеличаваше ужаса. Пагмайър беше почти залепен за стената от човешкия поток, а Бродхърст не успя да се задържи на краката си. Зададе се друга малка лавина от хора. Сега стълбите и на двете нива бяха задръстени.

Фор Фингър Уу заедно с Винъс Пун бяха на първата площадка, когато започна паниката. Той хукна, пробивайки си път към подвижния мост, водещ към пристана, а на няколко стъпки след него беше Винъс Пун. Вън от опасност на кея той се обърна и погледна назад, сърцето му щеше да изскочи. Мъже и жени се препъваха, излизайки от огромния натруфен вход на вълнолома. От страничните отвори близо до ватерлинията бълваха пламъци. Дотича един полицай, който патрулираше наблизо, погледа за миг втрещен, завъртя се на пети и се втурна към най-близкия телефон. Уу все още се опитваше да си поеме дъх, когато видя Ричард Куанг и жена му да се измъкват навън презглава. Той започна да се смее и се почувства много по-добре. Винъс Пун също си помисли, че хората изглеждат много смешни. Зяпачите се тълпяха там, където нямаше опасност, никой нищо не предприемаше, за да помогне — само гледаха глупаво. „Което е и най-правилно — помисли си Уу, отминавайки. Човек никога не трябва да се намесва в делата на боговете. Боговете имат свои собствени правила и те решават съдбата на човека. Моята съдба е да избягам и да се забавлявам с онази развратница тази вечер. Всички богове ми помагат да поддържам моето великолепно желязо, докато тя започне да пищи за пощада.“

— Ела насам, малка потайнице — каза Фор Фингър като се кикотеше. — Спокойно можем да ги оставим на техните съдби. Да не си губим времето.

— Не, татко — отвърна бързо тя. — Всеки момент ще пристигнат от пресата и от телевизията. Трябва да помислим за нашия имидж, нали?

— Имидж ли? Това е възглавницата и великолепната…