Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 403

Мъжът, най-близо до единственото тясно стълбище, водещо към първата палуба, сграбчи единия от двата пожарогасители, удари накрайника и насочи струята към огъня. От това не излезе нищо. Опита пак, тогава някой го изтръгна от ръцете му с псувня, безуспешно се опита да го накара да заработи и го захвърли настрани. И другият пожарогасител се оказа боклук. Персоналът никога не ги беше проверявал.

— Да им пикая на тези тъпи, чужди, дяволски измишльотини — вайкаше се един готвач и се приготви да избяга в случай, че огънят го приближи. Един изплашен помощник, който се даваше от пушека в другия край на кухнята, отстъпи назад и прекатури няколко буркана. В някои имаше стари яйца, а в други сусамено масло. Маслото се разля по пода и пламна. Работникът изчезна във внезапната огнена стихия. Сега вече огънят владееше половината кухня.

Беше доста след 11 часа и повечето от посетителите си бяха тръгнали. Най-горната палуба на „Плаващия дракон“ все още беше сравнително пълна. Повечето от китайците, сред тях Фор Фингър Уу и Винъс Пун си тръгваха един след друг или вече си бяха отишли, тъй като беше минало много време от сервирането на последното ястие, а учтивостта в китайския обичай повелява да се тръгне веднага след изяждането на последното ястие. Само европейците с удоволствие пиеха коняк или порто и пушеха пури.

Из целия кораб китайци зареждаха маси за ма-джонг и звукът от удрянето на плочките от слонова кост заглуши шума.

— Играете ли ма-джонг, мистър Бартлет? — попита Мата.

— Не. Моля ви, наричайте ме Линк.

— Трябва да се научите, по-интересна е от бриджа. Играете ли бридж, Кейси?

Линк Бартлет се засмя.

— Тя е магьосница, Ландо. Не играйте с нея на пари.

— Може би ще изиграем една игра някой ден. И ти играеш нали, Орланда? — попита Мата като се сети, че Горнт беше съвършен играч.

— Да, малко — отвърна Орланда нежно, а Кейси си помисли мрачно: „Обзалагам се, че тази мръсница също е магьосница.“

— Умирам за игра — сладко каза Кейси.

— Добре. Някой ден през следващата седмица… О, здравейте, тай-пан.

Дънрос поздрави всички с усмивка.

— Хареса ли ви храната?

— Фантастична! — каза Кейси, щастлива, че го вижда и съзнавайки колко мъжествен изглежда в смокинга си. — Искате ли да се присъедините към нас?

— Благодаря, но…

— Лека нощ, тай-пан — рече Дайан Чен, приближавайки се към него със сина си Кевин — нисък набит младеж с тъмна, къдрава коса и пълни устни — неотделима част от майка си.

Дънрос ги представи.

— Къде е Филип?

— Щеше да дойде, но се обади, че е възпрепятстван. Е, лека нощ. — Дайан се усмихна, хвана Кевин и се запътиха към вратата. Кейси и Орланда гледаха с широко отворени очи бижутата на Дайан.

— Е, аз също трябва да вървя — каза Дънрос.

— Как бяха хората на вашата маса?

— Почти непоносими — Дънрос се разсмя заразително. Беше вечерял с членовете на парламента, с Горнт, Ши-Тех и жена му на маса номер едно и от време на време там имаше гневни избухвания, които се чуваха въпреки тракането на чиниите. — Робърт Грей говори доста откровено, а е зле информиран и някои от нас се нахвърлиха върху него. По изключение Горнт и аз бяхме на едно мнение. Трябва да си призная, че на нашата маса сервираха най-напред, така че горкият старец Ши-Тех и жена му можаха да избягат. Той изхвърча преди петнадесет минути сякаш беше пил очистително.