Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 404

Всички се разсмяха. Дънрос наблюдаваше Марлоу. Чудеше се дали знае, че Грей му е зет.

— Изглежда Грей ви познава много добре, мистър Марлоу.

— Паметта му е добра, тай-пан, въпреки че е лишен от добри обноски.

— Не знам, но ако той успее в парламента, Бог да е на помощ на Хонконг. Е, исках само да поздравя всички вас. — Той се усмихна на Бартлет и Кейси. — Какво ще кажете да обядваме утре заедно?

— Чудесно — каза Кейси. — Дали да не отидем до „Виктория енд Албърт“? — тя забеляза, че в другия край на залата Горнт се изправи, за да си тръгва и отново се запита кой ли ще победи. — Точно преди вечеря Ендрю каз…

В този момент се чуха слаби викове. Внезапно се възцари тишина.

— Пожар!

— Боже, гледайте!

Всички се втренчиха в кухненския асансьор. Нахлуваше дим. След него едно малко огнено езиче.

За миг се стъписаха, а после скочиха. Онези, които бяха най-близо до главното стълбище се втурнаха към вратата, като я задръстиха, а другите започнаха да крещят. Бартлет скочи на краката си и повлече Кейси със себе си. Мата и някои от гостите затичаха към задръстената врата.

— Спрете! — надвика шума Дънрос. — Има достатъчно време! Не бързайте! — нареди той. — Не е нужно да тичате. Спокойно. Все още няма опасност.

Неговата намеса помогна на онези, които бяха прекомерно изплашени. Те започнаха да се отдръпват от задръстената врата. Но долу на стълбището виковете и истерията бяха нараснали.

Не всички се втурнаха след първия вик за опасност. Горнт не беше помръднал. Пушеше пурата си. Хавъргил и жена му се бяха преместили до прозореца, за да погледат навън. Към тях се присъединиха и други. Те виждаха тълпите да се блъскат около главния вход две палуби по-надолу.

— Мисля, че не е нужно да се безпокоим, скъпа — каза Хавъргил. — Щом повечето хора излязат ние ще можем спокойно да ги последваме.

До тях лейди Джоана подметна:

— Видяхте ли как Билтмън се втурна презглава? Какъв глупак.

Тя се огледа и видя Бартлет и Кейси в другия край на салона до Дънрос.

— Щях да си помисля, че те също са избягали.

— Е, хайде, Джоана, не всички янки са страхливци!

Внезапно огнен стълб и плътен черен дим нахлуха откъм кухненския асансьор. Отново започнаха да крещят.

— Йан, има ли друг изход? — попита Бартлет.

— Не зная — отвърна Дънрос. Погледни навън, а аз ще задържа позицията тук.

Линк бързо се отправи към изходната врата за палубата, Йан се обърна към останалите.

— Няма защо да се безпокоите — каза той успокояващо. Преценяваше бързо, Фльор Марлоу беше пребледняла, но се владееше, Кейси — изпаднала в шок, Орланда беше пред припадък.

— Всичко е наред, Орланда, — каза той — няма страшно…

В другия край на салона Горнт се изправи и се приближи до вратата. Гледаше блъсканицата и знаеше, че стълбите долу са претъпкани. Писъците и виковете увеличаваха страха тук, но сър Чарлз Пениуърд беше до вратата, като се опитваше да въведе ред при изтеглянето надолу по стълбите. Нахлу още дим и Горнт си помисли: „Всемогъщи Боже, гаден пожар — петдесет души и един изход.“ Видя, че на бара няма никой, отиде и си наля уиски със сода. Потта се стичаше по гърба му.