Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 406
Джеймс Клавел
— После — каза тя повелително и той сподави псувнята, която беше на устата му. — Не искаш ли да бъдеш приветстван като герой? — попита сопнато. — А защо не и едно рицарско звание като Шити например, а?
Тя бързо си нацапа ръцете и лицето и внимателно отпра една от презрамките над гърдите си и се приближи до мостика, откъдето можеше да вижда и да бъде видяна. Фор Фингър я гледаше слисан. „Звание като Шити? — запита се изумен. —
На кея се събираха хора. Други с препъване излизаха навън. Последва още една страхотна блъсканица на вратата, няколко паднаха долу, а неколцина успяха да се измъкнат изпод тъпчещите крака. Онези отзад с пронизителни писъци подканяха другите пред тях да бързат и отново Фор Фингър и другите зяпачи се разсмяха.
На най-горната палуба Бартлет се наведе през перилата и погледна надолу към корпуса и вълнолома. Видя тълпи на пристана и блъскащи се, истерични хора, борещи се да излязат навън. Никъде нямаше друго стълбище, стълба или спасителен изход. Сърцето му биеше силно, но не се страхуваше. „Все още не съществува истинска опасност. Можем да скочим във водата. Спокойно. Около 30–40 фута — не са проблем, ако не цопнеш на корема си.“
Отвори вратата на най-горната палуба и я затвори бързо, за да не предизвика допълнително течение. Сега димът беше много по-ужасен и пламъците, излизащи от кухненския асансьор вече бяха непрестанни. Почти всички се трупаха около вратата в далечния край. Горнт стоеше сам настрана, гледаше ги и отпиваше от чашата си. „Господи, има едно хладнокръвно копеле“ — помисли Бартлет. Той заобиколи внимателно асансьора. Очите му пареха от дима и почти прекатури Крисчън Токс, който се беше привел над телефона и крещеше в него, надвиквайки шума.
— … Не ми пука! Веднага изпратете един фотограф, а после се обадете в пожарната.
Токс тресна телефона и като мърмореше: „Тъпи копелета!“ се върна при жена си — една внушителна китайка, която го погледна стреснато. Бартлет забърза към Дънрос. Тай-панът стоеше неподвижен до Питър и Фльор Марлоу, Орланда и Кейси, подсвирквайки глухо.
— Нищо, Йан — каза той тихо и забеляза, че гласът му звучи странно. — Няма нищо дявол да го вземе. Никакви стълби, нищо. Но лесно можем да скочим, ако се наложи.
— Да. Имаме късмет, че сме на тази палуба. Другите може и да не са такива късметлии.
— Съвсем скоро ще трябва да избираме по кой път да вървим — каза тихо той. — Този огън може да ни откъсне от външния свят. Ако излезем, е много вероятно повече да не се върнем тук и ще трябва да скачаме. Ако останем вътре можем да използваме единствено стълбите.
— Боже — промърмори Кейси.
Тя се опитваше да успокои тупкащото си сърце и чувството за клаустрофобия, което се надигаше. Кожата й беше хладна и влажна, а очите й се мятаха от изхода до вратата и обратно. Бартлет я обгърна с ръка.
— Недей да трепериш, по всяко време можем да скочим.
— Разбира се, Линк.
— Кейси, ти можеш да плуваш. Нали? — запита Дънрос.