Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 402

— Чудят се на вас и мис Кейси — отговори тя предпазливо, скривайки нецензурните забележки за бюста на Кейси, учудването от къде са дрехите й, колко струват, защо тя не носи никакви бижута и каква може да е причината за високия й ръст. Говореха малко за Бартлет, чудеха се дали той наистина е мафиот, както беше предположил един китайски вестник.

Орланда беше убедена, че не е. Но беше сигурна и, че трябва да е много предпазлива пред Кейси — нито много напред, нито много назад и никога да не го докосва. И да бъде мила с нея, да се опитва да я обърква.

За всяко ястие с трополене се поставяха чисти съдове и бързо отнасяха използваните. Келнери бързаха към кухненските асансьори в централната част до стълбището, за да оставят старите и да сграбчат нови, вдигащи пара подноси.

Ресторантът отваряше в десет сутринта, а кухнята се затваряше в 10:45 вечерта, а понякога, когато имаше специално празненство и по-късно. Можеше да има танци, и специално шоу, което се изпълняваше на пода, ако домакинът бе достатъчно богат. Тази вечер, въпреки, че нямаше никакви късни изненади, всички в кухнята знаеха, че техният бакшиш от банкета на Шити Т’Чънг ще бъде много голям. Шити Т’Чънг беше разточителен домакин, въпреки, че мнозина подозираха, че значителна част от средствата, които той събираше с благотворителна цел минават през стомаха му, или през стомасите на неговите гости, или на гърбовете на неговите приятелки. Същевременно имаше репутацията на човек безжалостен към своите клеветници, скъперник към семейството си и отмъстителен към враговете си.

„Няма значение — помисли си главният готвач. — На този свят на човек са му потребни меки устни и твърди зъби, а всеки знае, кое ще продължи по-дълго.“

— Побързайте! — извика той. — Мога ли да чакам през цялата тази смрадлива нощ? Скариди! Донесете скариди!

Един потящ се помощник в оръфани панталони и вехта, просмукана с пот долна риза се втурна с бамбуков поднос от прясно уловени и прясно обелени скариди. Главният готвач ги хвърли в огромната печка, прибави и шепа сол, разбърка ги два пъти и ги изгреба. Сложи вдигащи пара грахови шушулки върху два подноса и отгоре нареди розовите, блестящи и сочни скариди.

— Да им пикая на скаридите! — каза раздразнен той. Болеше го язвата, стъпалата и прасците му тежаха като олово от десетчасовата смята. — Изпрати тези горе, преди да се развалят. Дю не ло мо бързо… това е последното. Време е да си отиваме вкъщи.

Другите готвачи, крещейки даваха последни разпореждания и псуваха, докато готвеха. Всички бяха нетърпеливи да си тръгнат.

— Побързай с това!

Някакъв млад помощник, който носеше съд с използвана мазнина се спъна и мазнината плисна върху една от газовите печки, изсъска и пламна. Настъпи хаос. Един готвач нададе вик, тъй като огънят го обгради. Лицето и косата му бяха обгорени. Някой плисна кофа вода върху печката, което стана причина пламъкът да се разгори още повече. Пламъци се извисиха до подпорните греди, бълвайки дим. Готвачите, които кряскаха, бутаха се и бягаха, причиниха задръстване. Дразнещият, черен дим от мазнината започна да изпълва въздуха.