Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 396

Джеймс Клавел

Интервюто мина леко, а времето твърде бързо. Никога не беше му се случвало да е в компанията на жена, излъчваща толкова женственост. Кейси винаги беше силна, способна и хладна, но не и женствена. По избор, по неин избор и с негово съгласие.

— Това е Орланда, нали? — Кейси го гледаше, а едната й вежда беше извита.

— Да — отвърна той, като безуспешно се опитваше да разбере какво мисли. — Как ти се струва?

— Мисля, че е като динамит.

— В какъв смисъл?

Кейси се засмя. Тя се обърна към Гавалан, който се опитваше да се съсредоточи и да бъде учтив, но мислите му бяха заети с Кейти. След като му разказа тази вечер той не искаше да я остави, но тя прояви настойчивост като каза, че за него е важно да присъства.

— Познаваш ли я, Ендрю?

— Кого?

— Момичето в бяло.

— Къде? О, да, но само от онова, което се говори за нея.

— А то добро ли е или лошо?

— Ами-и зависи от гледната ти точка, Кейси. Тя е, тя е португалка, евроазиатка, разбира се. Орланда доста години беше приятелка на Горнт.

— Искаш да кажеш негова любовница?

— Да. Предполагам, че това е точната дума — каза учтиво той, ненавиждайки прямотата на Кейси. — Но връзката им беше много дискретна.

— Горнт има вкус. Линк, ти знаеше ли, че е негово гадже?

— Каза ми го сутринта тя. Запознах се с нея у Горнт преди няколко дни. Той твърди, че те все още са приятели.

— На Горнт не може да му се вярва — вметна Гавалан. Кейси добави:

— Казаха ми, че той има силни покровители в и извън Хонконг. Доколкото знам в момента не се изхвърля като вас. Трябва да сте чули, че иска да работи с нас, а не с вас.

— Ние не се изхвърляме — отвърна Гавалан и погледна Бартлет. — Сключихме ли сделка?

— Подписването е във вторник. Ако сте готови.

— Вече сме готови.

— Йан иска да не споменаваме нищо по въпроса до събота и това ни устройва — каза Кейси. — Нали така, Линк?

— Точно така. — Бартлет отново погледна Орланда. Кейси проследи погледа му.

Забеляза я още в първия момент, когато момичето застана нерешително на вратата.

— С кого говори тя, Ендрю? — Мъжът беше интересен, гъвкав, елегантен, около петдесетте.

— Това е Ландо Мата. Той също е португалец, от Макао.

Гавалан се измъчваше от съмнения. Дали Дънрос ще успее да убеди Мата да им се притече на помощ с всичките си милиони. „Какво ли щях да направя, ако аз бях тай-пан? — запита се той уморено. — Дали да купувам утре или да направя сделка с Мата и Тайтфист тази вечер? С техните пари «Ноубъл хаус» ще бъде спасена за бъдните поколения, макар и вън от нашата власт. Засега няма причина за безпокойство. Почакай докато станеш тай-пан.“ Видя, че Мата се усмихва на Орланда, а след това те се огледаха и започнаха да си проправят път към тях. Очите му гледаха твърдите й гърди, свободни под коприната. Изпъкналите й зърна. „Мили Боже — помисли си той с благоговение — Дори Винъс Пун не би дръзнала да направи това.“ Когато се приближиха, той ги представи и се отдръпна — един странник, който искаше да ги наблюдава.