Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 395

Грей се изчерви.

— Да, да, там…

Ши-Тех се опита да прикрие неловкото положение от неприязънта между двамата.

— Аз трябва да се погрижа за вечерята. — Той се обърна и тръгна. Другите китайци, също се извиниха и се отдалечиха.

Фльор си вееше.

— Може би ще трябва да си намерим маса, Питър — каза тя.

— Хубава идея, мисис Марлоу — каза Грей. Той се контролираше не по-зле от Питър Марлоу. — Как е Кинг?

— Не зная. Не съм го виждал от войната. — Марлоу погледна надолу към Грей.

— Но ти сигурно поддържаш връзка с него?

— Не. Всъщност не поддържам.

— Не знаеш къде е?

— Не.

— Странно, като се има предвид, колко бяхте близки. — Грей откъсна погледа си, погледна Фльор Марлоу и помисли, че тя е най-красивата жена, която е виждал. Толкова хубава и фина и английска и руса, като бившата му жена Тина, която заминала с един американец, един месец след като са го обявили за изчезнал при военни действия. Само след месец. — Знаете ли, че бяхме врагове по време на войната, мисис Марлоу? — каза той с нежност, която тя намираше за страшна.

— Питър никога не е дискутирал Чанги с мен, мистър Грей.

— Странно. Това беше ужасно преживяване, мисис Марлоу. Аз нищо не съм забравил от времето прекарано там… добре, извинете за безпокойството… — Той погледна нагоре към Марлоу, понечи да каже нещо, но промени намерението си и тръгна.

— О, Питър, какъв ужасен човек! — каза Фльор. Тръпки ме побиха от него.

35

21:45 часа

Линк Бартлет видя Орланда преди тя да го забележи и остана без дъх. Не можеше да се въздържи да не я сравни с Кейси, която разговаряше с Ендрю Гавалан. Орланда беше облечена в бяла копринена дреха дълга до земята, която сякаш дискретно предлагаше златистото й тяло.

— Искате ли вие двамата да дойдете в Ши-Тех довечера? — го попита Орланда сутринта. — За теб и твоята Кейси би било важно да присъствате там.

— Защо?

— Защото почти целият делови живот, който е от значение в Хонконг се върти на такива празненства, мистър Бартлет. За вас би било от голямо значение да се свържете с хора като Ши-Тех и да посещавате места като „Търф клъб“, „Крикет клъб“, изобщо какъвто и да е клуб, макар че това би било невъзможно.

— Защото съм американец, ли?

— Защото трябва някой да умре, за да се оваканти мястото му — англичанин или шотландец. — Те се засмя. — Списъкът на чакащите е дълъг, колкото „Куинс роуд“! Само за мъже е — много скучно, старомодни кожени кресла, старци, които си отспиват след тричасовите си обеди, състоящи се от по 10 джина, вестник „Таймс“ и всякакви такива неща.

— По дяволите, това звучи вълнуващо!

Тя отново се засмя. Зъбите й бяха бели и той не можеше да открие никакъв недостатък у нея. Разговаряха по време на закуската и той установи, че да се говори с нея е изключително приятно. Както и да бъде с нея. Парфюмът й бе примамлив. Кейси рядко се парфюмираше. Твърдеше, че това е още една причина за разсейване на бизнесмените, с които трябва да работи. Закуската с Орланда се състоеше от кафе, препечен хляб, яйца и хрускав бекон по американски в един съвсем нов хотел, наречен „Мандарин“, където бяха по нейно предложение. Кейси не закусваше. Пиеше само кафе, и понякога хапваше препечен хляб или кроасани.