Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 398

— Разбираемо е. Ако не можеш да го направиш в Щатите, тогава са солидаризираш с правителството — Бартлет беше раздразнен.

— Кейси, ти трябва сама да решиш. Иди в магазина. Нарича се „Китайско изкуство и занаяти“ и се намира на „Куинс роуд“. Цените са твърде приемливи и комунистите наистина нямат рога и бодливи опашки.

— Нямаше нищо общо с онова, което очаквах — рече Бартлет. — Кейси, някои от нещата ще те накарат да викаш от възторг.

— Ти си ходил? — каза тя с изненада.

— Разбира се.

— Заведох мистър Бартлет тази сутрин — обясни Орланда. — Случи се да минем оттам. За мен ще бъде удоволствие да пазарувам с вас, ако желаете.

— Благодаря, ще ми бъде приятно — каза Кейси любезно, както й подсказваше страхът. — В Лос Анжелос ни казаха, че ЦРУ наблюдава американците, които влизат и излизат оттам, защото това е място за комунистически срещи.

— Видя ми се съвсем обикновен магазин, Кейси — каза Бартлет. — Нямаше нищо друго, освен няколко плаката на Мао. Но не можеш да се пазариш, защото всички цени са написани. Едни от най-изгодните, които някога си виждала. Жалко, че не можем да ги отнесем вкъщи.

В САЩ имаше всеобщо ембарго върху всички китайски стоки, дори за антики, които бяха в Хонконг от сто години.

— Това не е проблем — изведнъж каза Мата, чудейки се колко може да изкара като посредник. — Ако има нещо, което да искаш, за мен ще бъде удоволствие да го купя.

— Но ние все още не можем да го внесем в Щатите, мистър Мата — каза Кейси.

— О, това също е лесно. Непрекъснато го правя за мои американски приятели. Просто изпращам покупките им до една моя компания в Сингапур и Манила. Срещу една скромна сума те ви го изпращат в Щатите със сертификат за произход — Малая или Филипините според вашите предпочитания.

— Но това би било измама. Контрабанда.

Мата, Гавалан и Орланда искрено се засмяха, а Гавалан каза:

— Търговията е язвата на света. Стоките от САЩ или Тайван, върху които има наложено ембарго пристигат в КНР, стоките от КНР отиват в Тайван и САЩ — ако се търсят. А те разбира се, се търсят.

— Зная — каза Кейси. — Но не мисля, че е редно.

— Съветска Русия е подложена на разрушение от вас, но вие все още търгувате с нея — каза Гавалан на Бартлет.

— Точно ние — не — поправи го Кейси. — Не и „Пар-Кон“, въпреки че имахме възможност да продаваме компютри. Такава печалба, каквато искаме, е абсолютно невъзможна. Правителството го прави, но само с много внимателно контролирани стоки. Пшеница и други подобни неща.

— Там, където има истински купувач на някаква стока, винаги ще има и продавач — ядоса се Гавалан. Погледна през прозорците и му се прииска отново да е в Шанхай. — Вземете Виетнам например, вашият Алжир.

— Моля? — попита Кейси. Гавалан отново я погледна.

— Искам да кажа, че Виетнам ще изцеди вашата икономика докрай, така, както стана с Франция, по начин, по който Алжир направи на Франция.

— Ние никога няма да отидем във Виетнам — каза уверено Бартлет. — От къде на къде! Виетнам няма работа с нас.

— Съгласен съм — отвърна Мата, — но независимо от това Щатите имат нарастващо участие там. Всъщност, мистър Бартлет, мисля, че бездната ви поглъща.