Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 394

— Колко време бяхте в лагера? — състрадателно запита сър Чарлз.

— Три и половина години.

— Ужасно — обади се Хаф Гатри. Братовчед ми е работил на строежа на железопътна линия в Бирма. Ужасно!

— Всичко беше ужасно — каза Грей. — Но не беше толкова ужасно за тези, дето ни предаваха. На открито или в лагерите! — Той погледна сър Чарлз, очите му бяха странни и изпълнени с кръв. — Светският Марлоу ни предаваше нас, обикновените хора, непривилегированите по рождение. — Гласът му стана още по-горчив. — Не се обиждайте, но сега всички получавате компенсация. Господи, имам нужда да пийна нещо. Извинете ме за момент. — Той отиде на бара, който беше разположен до стената отсреща.

— Невероятно — каза сър Чарлз.

— За момент помислих, че ще се нахвърли на Марлоу — отбеляза Гатри.

Всички го наблюдаваха, след това Бродхърст забеляза, че Дънрос се беше намръщил след Грей, лицето му бе стегнато и студено.

— Не му обръщайте внимание, мистър Дънрос. Страхувам се, че Грей е много уморен и доста досаден. Той е… ами не е много представителен за лейбъристкия ешелон. Ще ви хареса новият ни водач. Харолд Уилсън, ще го одобрите. Следващият път, когато сте в Лондон ще ви запозная, ако имате време.

— Благодаря. Всъщност, аз мислех за Марлоу. Трудно е да се повярва, че е „предавал.“

— Никога не знаеш за хората, нали?

Грей взе уиски, обърна се и прекоси стаята.

— Виж ти, това сигурно е лейтенант Марлоу!

Питър Марлоу се обърна, сепнат. Усмивката му изчезна и двамата мъже впериха очи един в друг. Фльор Марлоу замръзна.

— Хелоу, Грей — каза Марлоу с равен глас. — Чух, че си в Хонконг. Всъщност четох интервюто във вестника. — Той се обърна към жена си. — Скъпа, това е Робин Грей, парламентарист. — Той го представи и на китайците, единият от които беше сър Ши-Тех Т’Чънг.

— А, мистър Грей, чест е за нас — каза Ши-Тех с оксфордски акцент. Беше висок, черен, симпатичен, европейски черти. — Да се надяваме, че ще прекарате добре в Хонконг. Ако мога с нещо да ви бъда полезен, само се обадете!

— Да — каза небрежно Грей. На всички им направи впечатление грубостта му. — И така, Марлоу! Не си се променил много.

— Нито пък ти. Напреднал си. — Марлоу добави за околните. — Бяхме заедно през войната. Не съм го виждал от 1945 година.

— Бяхме военнопленници, Марлоу и аз — каза Грей, след това добави: — Ние сме на противоположни страни на политическата сцена. — Той спря и отстъпи назад, за да даде възможност на Орланда Рамос да мине. Тя поздрави с усмивка Ши-Тех и отмина. Грей я погледна за малко, след това се обърна. — Марлоу, още ли се продаваш? — Това беше английска обида. „Продаваш“ за някой, като Марлоу, означаваше всичко просто и от ниска класа.

— Писател съм — каза Марлоу. Обърна поглед към жена си и очите му се усмихнаха.

— Мислех, че ще останеш в армията, офицер, като знаменитите ти предшественици.

— Като инвалид, не беше възможно, малария и другите неща. Доста скучно — каза Марлоу, съзнателно подчертавайки акцента си на патриций, за да вбеси Грей. — А ти си в Парламента? Колко умно от твоя страна. Ти представяш Стритхем Ист? Нали там беше роден?