Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 397
Джеймс Клавел
— Здравейте — каза Орланда сърдечно на Кейси. — Линк ми говори толкова много за вас и за това колко много означавате за него.
— И аз съм чувала за вас — каза Кейси със същата дружелюбност.
„Но не достатъчно. Ти си много по-прекрасна от онова, което ми загатна Линк — помисли си тя. — Много повече. И така, ти си Орланда Рамос. Красива, с приятен глас, женствена и развратна ненаситница, която е хвърлила око на моя Линк. Господи, какво да правя сега?“
Чу се да бъбри незначителни неща, но мисълта й все още се занимаваше с Орланда Рамос. „От една страна за Линк не би било зле да изкара един флирт. Това малко ще го охлади. Миналата нощ за него, а и за мен беше отвратителна. Беше прав, че трябва да се изнеса. Но щом веднъж го завладее магията на тази, дали ще успея да си го върна? Дали ще е още едно момиче като другите, които не означаваха нищо за мен, а след седмица и нищо за него?
Не и тази. Имам две възможности за избор. Или изчаквам тринадесет седмици и четири дни и да започна битка, или веднага.“
Тя се усмихна.
— Орланда, роклята ви е фантастична.
— Благодаря. Може ли да ви наричам Кейси?
И двете разбраха, че войната е започнала.
Бартлет беше във възторг, че Кейси очевидно хареса Орланда. Гавалан наблюдаваше, запленен и от четиримата. Между всички тях имаше някаква особена сърдечност. Особено между Бартлет и Орланда.
Той прехвърли вниманието си върху Мата и Кейси. Мата беше изискан и изпълнен със старомоден чар. Погледна Кейси.
„Чудя се докъде ще стигне той с нея. Странно е, че Кейси сякаш изобщо няма нищо против Орланда. Разбира се, тя е забелязала, че приятелят й е покорен. Може би не е. Или изобщо не я интересува, защото тя и Бартлет са само делови партньори. Вероятно тя има нещо наум. Или пък е просто фригидна като повечето от тях. Колко тъжно!“
— Как ви се струва Хонконг, мис Кейси? — попита Мата, чудейки се какво представлява тя в леглото.
— За съжаление не съм разгледала голяма част от него, въпреки че бях до Новите територии с една от обиколките, организирани от хотела и надникнах в Китай.
— Искате ли да отидете? Имам предвид отиване до Китай. Да кажем до Кантон? Мога да ви издействам покана.
Тя беше шокирана.
— Но на нас ни е забранено да ходим в Китай… паспортите ни там са невалидни.
— О, няма да стане нужда да ги използвате. В КНР не си създават главоболия да проверяват паспорти. Толкова малко
— Но нашият Държавен департамент… Не съм сигурна, че искам да рискувам точно сега.
Бартлет кимна с глава.
— На нас не ни е разрешено дори да влизаме в комунистическия магазин тук. В държавния магазин.
— Да, вашето правителство наистина е много странно — каза Мата. — Като че ли влизането в един магазин е фатално. Чухте ли клюката за „Хилтън“?
— За какво става въпрос?
— Казват, че са купили една прекрасна колекция от китайски антики за новия хотел, разбира се всичко е местно производство — усмихна се Мата. — Изглежда Съединените щати са решили, че не могат да използват нищо от нея дори тук в Хонконг. Цялата е на склад. Поне така се говори.
