Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 393

Сър Чарлз Пениуърд въздъхна.

— Животът е странен и паметта толкова кратка. През 1945 година, беше на 2 май вечерта, се съединихме с руснаците при Висмар в Северна Германия. Никога няма да се чувствам толкова щастлив и горд, както тогава, да, горд. Ние пяхме и пихме и викахме и си казвахме едни на други, наздраве. Тогава моята дивизия и всички други в Европа, всички съюзници бяха задържани със седмици, за да дадат възможност на руснаците да нахлуят в Германия, минавайки през Балканите, Чехословакия и Полша… Тогава не мислих много за тези неща, бях толкова благодарен, че войната почти свършваше и толкова горд с нашите руски съюзници, но знаеш ли, поглеждайки назад сега аз зная, че сме били измамени — включително и руските войници. Бяхме излъгани. Не зная, как точно е станало, още не зная, но съм сигурен, че сме предадени, Джулиън, от нашите собствени хора, твоите проклети социалисти, заедно с Айзенхауер, Рузвелт и неговите заблуждаващи го съветници. Кълна се в Бога не зная още как стана, но ние загубихме войната, уж спечелихме, но всъщност загубихме.

— Хайде, Чарлз, много грешиш. Ние спечелихме — каза Бродхърст. — Хората по света спечелиха, че нацистка Германия беше разби… — Той спря, стреснат от израза върху лицето на Грей. — Какво има, Робин?

Грей се беше взрял към другия край на стаята.

— Йан! Този човек там, който говори с китаеца… познаваш ли го? Високият с жилетката?

Дънрос погледна нататък.

— Този с пясъчния цвят на косата ли? Имаш предвид Марлоу? Питър…

— Питър, проклетият Марлоу! — тихо промърмори Грей. — Какво прави в Хонконг?

— На посещение. Пристигна от Щатите. Той е писател. Предполагам пише или прави проучвания за книга за Хонконг.

— Писател? Любопитно. Приятел ли ти е?

— Срещнах го преди няколко дни. Защо?

— Това жена му ли е — момичето до него?

— Да. Това е Фльор Марлоу, защо?

Грей не отговори. В края на устните му имаше петънце слюнка.

— Какви са връзките му с теб, Робин? — запита Бродхърст, обезпокоен.

С усилие Грей откъсна погледа си от Марлоу.

— Бяхме заедно в Чанги, Джулиън, японски концентрационен лагер за военнопленници. Последните две години аз отговарях за дисциплината в лагера. — Той избърса потта от лицето си. — Марлоу беше черната овца.

— Марлоу? — Дънрос беше удивен.

— О да. Лейтенант Марлоу от въздушните сили, великият английски джентълмен — каза Грей. — Да, той си имаше свой приятел, един американец с прякор Кинг. Ефрейтор Кинг, бяха най-важните. После имаше друг на име Тимсън, австралиец… Но американецът беше най-големият, той беше царят. Тексасец. Имаше полковници в неговата банда. Всичките английски джентълмени — полковници, майори, капитани. Марлоу му беше преводач на японски и корейски с охраната… имахме предимно корейска охрана. Те бяха най-лошите… — Грей се закашля. — Господи, толкова скоро беше. Марлоу и Кинг живееха от — тези двамата изяждаха поне по едно яйце на ден, докато другите гладувахме. Не можете да си представите как…

Грей отново избърса потта от горната си устна.