Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 389

— Можеха да те придружат до вас. Моля те, не отивай никъде сам за известно време. Само за известно време ще бъде. Ако имаш лични срещи, обади ми се.

— Аз, лични срещи? Тук, в Хонконг? Наистина, каква идея!

— Името Джен говори ли ти нещо?

Очите на Дънрос станаха каменно студени.

— Вие май сте много любопитни.

— А ти изглежда не съзнаваш, че си в много мръсна игра, без да са ти ясни правилата.

— Разбрах намека, за Бога.

— Лека вечер, тай-пан.

— Лека нощ, Брайън. — Дънрос приближи групата на парламентаристите. Те се бяха събрали в ъгъла и говореха с Жак де Вил. Бяха само четирима в момента, останалите си почиваха, след дългото пътешествие. Жак ги представи: сър Чарлз Пениуърд, консервативна партия; Хаф Гатри, либерална; Джулиън Бродхърст и Робин Грей, лейбъристка партия.

— Хелоу, Робин — поздрави той.

— Хелоу, Йан, толкова отдавна не сме се виждали.

— Да.

— Ако ми позволите, аз се оттеглям — каза де Вил, лицето му беше състарено от грижи. — Жена ми е зад граница, у дома е малкото ни внуче, трябва да се погрижа.

— Говори ли със Сюзан във Франция? — попита Дънрос.

— Да, тай-пан. Тя е… тя е добре. Благодаря ти, че се обади на Делан. Довиждане до утре. Лека нощ, джентълмени.

Дънрос погледна към Робин Грей.

— Изобщо не си се променил.

— Ти също — каза Грей и се обърна към Пениуърд с думите: — С Йан се срещнахме в Лондон преди години, сър Чарлз.

Беше точно след войната. Току-що беше станал управител на магазин. Беше слаб мъж с тънки устни, остри черти и сивееща вече коса.

— Отдавна беше — любезно отвърна Дънрос, поддържайки уговорката, която Пенелоуп и брат й бяха направили преди много години, че нито една от двете страни няма да смята другата за роднина. — Какво, Робин, ще останеш ли по-дълго?

— Само няколко дни — отговори Грей. — Искам да посетя няколко профсъюза, да видя как живеят останалите деветдесет и девет процента от хората.

Сър Чарлз Пениуърд, ръководителят на делегацията, се засмя. Той беше румен, пълен мъж, бивш полковник от „Лъндън Скотиш Реджимънт, D. S. O. енд Бар“.

— Не мисля, че тук обръщат много внимание на профсъюзите, Робин. Какво ще кажеш, тай-пан?

— Работната ни сила е много добре и без профсъюзи — каза Дънрос.

— Потящата се работническа маса, тай-пан — веднага допълни Грей. — Съгласно вашата статистика, правителствената ви статистика.

— Не нашата, Робин, а вашата. Нашите хора са най-високо платените в Азия, след Япония и това е свободното общество.

— Свободно? Моля те! — подигравателно възкликна Грей. — Освен, ако искаш да кажеш свободно да експлоатира работниците. Добре, няма значение, когато лейбъристите вземат властта следващите избори, ще променим всичко това.

— Хайде, Робин — каза сър Чарлз — лейбъристите нямат шанс следващите избори.

Грей се усмихна.

— Не залагай на това. Хората в Англия искат промени. Не отивахме да се бием във войната, за да запазим стария скапан начин на живот. Лейбъристите са за социални промени — за това, работниците да получат справедлива част от печалбата, която те осигуряват.

— Винаги съм смятал за несправедливо социалистите да говорят за „работниците“, сякаш те вършат цялата работа, а ние нищо не правим. Ние също сме работници. Работим толкова упорито, колкото и те, ако не и по-упорито и много повече работни часове и…