Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 388

Ричард Куанг изфабрикува мазна усмивка, измърмори няколко приятни комплимента и се отдалечи, вътрешно треперещ. Той тръгна към стълбата, за да изчака жена си и някой подхвърли:

— Виждам една кобилка е напуснала падока, за по-сочна трева.

— Каква глупост! — бързо отговори той. — Та нали аз го помолих да я доведе, защото жена ми е с мен. Защо иначе мислите, че е дошла с него? Този стар глупак прилича ли на бик? Или на петел? Не. Айейа, дори Винъс Пун с цялата си техника, на която съм я научил, не може да му помогне! Хубаво е да добие малко престиж, нали?

— Иий, колко хитро, Куанг! — каза мъжът и шепнешком го разказа на друг, който саркастично отговори:

— Ще изядеш и кофа с лайна, ако ти кажат, че е телешко задушено със сос от черен боб! Не знаеш ли, че прътът на Фор Фингър се гледа от най-скъпите робини, мехлеми и сен-сен, които могат с пари да се купят? Защо мислиш, че роди син миналия месец наложницата му Намбър Сикс Конкюбине! Не се тревожи за него. Преди да е свършила тази вечер, Златната Врата на Винъс Пун ще плаче за милост на осем диалекта.

— Ще останеш ли за вечерята, тай-пан? — попита Брайън Куок, пресрещайки го.

— Да, защо?

— Съжалявам, аз трябва да се връщам на работа. Но ще дойде друг да те съпровожда до вас.

— За Бога, Брайън, не се ли престаравате? — тихо попита Дънрос.

Брайън Куок също сниши гласа си:

— Не мисля. Току-що телефонирах на Крос, да го питам за онези двама пред вас. В момента на пристигането на нашите хора, те са си плюли на петите.

— Може само да са негодници, които мразят полицаи.

Брайън Куок поклати глава.

— Крос отново те моли да предадеш веднага папките на А. М. Г.

— В петък.

— Каза ми да ти кажа, че има съветски шпионски кораб в пристанището. Вече има убийство — един от агентите им е убит с нож.

Дънрос беше шокиран.

— Какво общо има това с мен?

— Знаеш по-добре от нас. Нали ти е известно, какво има в рапортите. Сигурно е доста важно, иначе нямаше самият ти да си толкова предпазлив. Крос каза… остави Крос! Йан, виж, ние сме приятели. Аз наистина много се безпокоя. — Брайън Куок превключи на кантонезки. — И най-умният може да се заплете в тръните.

— След два дни пратеникът пристига. Два дни не са много време.

— Истина е. Но за два дни шпионинът може да ни нарани много сериозно. Защо да изкушаваме боговете? Молбата е моя!

— Не. Съжалявам.

Брайън Куок стана по-суров.

— Нашите американски приятели съветват, да те приберем в предварителен арест.

— Каква глупост!

— Не е глупост, Йан. Знае се, че имаш изключителна зрителна памет. Колкото по-рано предадеш папките, толкова по-добре. Дори след това трябва пак да внимаваш. Защо не ми кажеш къде са и ние ще имаме грижата за всичко?

Дънрос беше също много сериозен.

— За всичко съм се погрижил, Брайън. Нека върви по плана.

Високият китаец въздъхна и вдигна рамене.

— Добре. Съжалявам, но да не кажеш след това, че не сме те предупреждавали. Жак и Гавалан също ли остават на вечерята?

— Не. Не мисля. Помолих ги да се мернат само. Защо?