Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 391

Робин погледна лицата им и ги разбра. Той беше свикнал с омразата, която го заобикаляше. Той ги мразеше даже повече, винаги го беше правил. След войната искаше да остане на редовна работа в армията, но му отказаха — капитаните бяха по два за пени, след това с всичките си медали и специфичната си военна служба, като военнопленник в Чанги, изпълнен с гняв и злоба отиде да работи в автомобилната промишленост, като механик в завода Кролей. Скоро стана управител на магазин за коли и профсъюзен организатор, после нисък ранг в „Трейд юнион дженерал консул“. Преди пет години стана член на парламента, където беше и сега, раздразнителен, враждебен парламентарист от задните скамейки, протеже на левия социалист, Анюрин Биван.

— Да, отървахме се от Чърчил и когато спечелим изборите следващата година ще изметем още стари начини на управление на господстващата класа там, където им е мястото. Ще национализираме цялата индустрия и…

— Наистина, Робин — прекъсна го сър Чарлз — това е банкет, не място за пропаганда. Съгласихме се всички да не говорим за политика, докато трае пътуването.

— Прав сте, сър Чарлз. Стана, защото тай-панът на „Ноубъл хаус“ ме попита. — Грей се обърна към Дънрос. — Как е „Ноубъл хаус“?

— Добре. Много добре.

— Ако съдим по следобедните вестници, има натиск върху акциите ти?

— Един от конкурентите си играе на негодник, това е всичко.

— А навалиците по банките, и то ли е несериозно нещо?

— Това е сериозно. — Дънрос внимателно подбираше думите си. Знаеше, че анти-Хонконг лобито на парламента е силно и много членове от трите партии на парламента бяха срещу колониалния му статут и възможностите на свободната воля в Хонконг… и най-вече завиждаха на почти свободната от данъци изходна база. Няма значение. От 1841 година сме преживявали враждебно настроени парламенти, пожар, тайфун, чума, малария, ембарго, депресия, окупация и периодическите конвулсии, през които минава Китай и по някакъв начин ще успяваме пак да ги преживяваме.

— Навалицата е в „Хо-Пак“, една от китайските банки — каза Дънрос.

— Тя е най-голямата, нали? — попита Грей.

— Не. Но е голяма. Всички се надяваме да преодолее проблема.

— Ако фалира, какво ще стане с парите на вносителите?

— За нещастие ги губят — отговори Дънрос, притиснат до стената.

— Трябва ви английско банково законодателство.

— Не. Намираме, че нашата система оперира много добре. Как ви хареса Китай?

Преди сър Чарлз да успее да отговори, Грей каза.

— Преобладаващото мнение е, че са опасни, враждебно настроени, трябва да бъдат затворени и границата с Хонконг добре пазена. Има опасност да се превърнат в световен дразнител, а техният тип комунизъм е просто извинение за диктаторство и експлоатация на масите.

Дънрос побледня, когато сър Чарлз му възрази остро.

— Виж, Робин, това е само твое виждане и на Ком… и на Маклин. Аз чувствам нещата съвсем обратно. Намирам, че Китай е много искрен в опитите си да се оправя с вътрешните проблеми, които са идиотски, монументални и мисля неразрешими.