Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 390

— Да, но ти си тай-пан и живееш в огромна къща, която ти е поднесена, заедно със силата на капиталите ти. Целият ти капитал идва от потта на бедните работници, дори няма да спомена търговията с опиум, която е началото на всичкото това. Редно е капиталът да бъде разпределен справедливо и всеки да има еднакъв старт. Богатите трябва да бъдат облагани с по-високи данъци. Трябва да има данък капитал. Колкото по-рано се разбият големите богатства, толкова по-добре за всеки англичанин, нали Джулиън?

Джулиън Бродхърст беше висок, изискан мъж в средата на четиридесетте, пламенен защитник на Фабианското общество, което бе за доверие в интелекта на социалистическото движение.

— Виж, Робин — започна той с провлачения си глас — аз разбира се не съм привърженик, като теб на идеята, че трябва да излезем на барикадите, но мисля, мистър Дънрос, че тук в Хонконг можете да имате конфедерация на профсъюзите, фиксирана минимална заплата, избираемо законодателно тяло, подходящи профсъюзи, държавно медицинско обслужване, компенсации за работниците и всички други модерни английски нововъведения.

— Абсолютно погрешно, мистър Бродхърст. Китай никога няма да се съгласи с промяна на колониалния ни статус, няма да разрешат никаква форма на град държава на границата си. Колкото до другите неща, кой ще плаща за тях? — попита Дънрос. — Нашата свободна система тук е двадесет пъти по-добра от английската и…

— Ти ще платиш от печалбите си, Йан — каза със смях Робин Грей. — Ще плащаш справедлив данък, не 15 процента. Трябва да плащаш, както плащаме ние в Англия.

— Да не ни дава Господ! — Дънрос едва сдържаше раздразнението си. Вашите такси ви изхвърлят от бизнеса и от…

— От печалбата ли? — последният член от парламентарната делегация, либералът Хаф Гатри се намеси хапливо. — Последното лейбъристко правителство помете печалбите ни преди години с проклетите глупави разточителства, смешна национализация, предавайки една по една колониите, напускайки ги идиотски, разбивайки колониалната общност и навирайки лицето на горката Англия в калта. Такава глупост!

Робин Грей се обади помирително:

— Хайде, Хаф, лейбъристкото правителство направи това, което хората искаха, каквото масите искаха.

— Глупости! Враговете го искаха. Комунистите! За по-малко от осемнадесет години вие предадохте най-великата империя, която светът е виждал, направихте ни второстепенна сила и позволихте на Съветите да вземат повече от половин Европа. Каква нелепост!

— Съгласен съм, че комунизмът е нещо ужасно. Но, колкото до „предаване“ на цялата империя, то беше промяната на вятъра, Хаф. — Каза Бродхърст, успокоявайки го. Колониализмът беше изживял времето си. Трябва да гледаш перспективно на нещата.

— Правя го. Сега мисля, че плуваме срещу течението и то без гребла. Чърчил беше прав, винаги е бил.

— Хората не мислеха така — намръщено каза Грей. — Затова не го избраха. Писнал им беше. Колкото до империята, съжалявам, Хаф стари приятелю, това беше извинението за експлоатацията на местното население, което не познаваше нищо по-добро.