Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 378

Фор Фингър Уу погледна сина си с хитрите си очи й прочете там вълнение и алчност. Дали е за пари или за власт?

И за двете. Младият глупак не знае, че двете са едно и също. Той мислеше за силата на Филип Чен и силата на „Ноубъл хаус“ и на половината монета, която Джон Чен бе откраднал. Филип Чен и жена му също са глупаци. Те трябва да знаят, че винаги има ухо, което подслушва от другата страна на стената и щом една ревнива майка знае някаква тайна, това повече не е тайна. Тайна не може да се пази в хотели между чужденците, които винаги предполагат, че прислужниците не разбират езика на варварите, че нямат дълги уши и силни очи.

А синовете? Синовете са богатството на бащата — но понякога и причина за смъртта им.

Човек трябва да е глупак, за да се довери на сина си. Абсолютен глупак. Нали?

— Много добре, синко — каза леко той. — Дай ми твоя план написан и колко пари ще струва. И тогава ще реша.

Филип Чен слезе от таксито при градинката в Каулуун Тонг. Шофьорът изключи таксиметъра и се обърна към него. Апаратът показваше 17.80 ХК долара. Ако зависеше от Филип, той не би наел такси за целия път. Не. Той щеше да пресече пристанището с „Голдън фери“ за 15 цента и щеше да наеме друго такси в Каулуун, така щеше да спести най-малко 8 долара. Страхотна загуба на пари.

Внимателно отброи 18 долара. Прибави още тридесет цента за бакшиш и се почувства особено щедър. Шофьорът си замина и го остави близо до триъгълната градинка.

Каулуун Тонг беше едно от предградията на Каулуун, бедняшки квартал. Намери „Ексес роуд“, която обикаляше около градинката и тръгна по уличката. Струваше му се, че куфарчето става по-тежко и изпитваше чувството, че всеки знае за доларите вътре. Стана нервен. В тази част на Каулуун можеше да купиш смъртта на някого за няколкостотин долара, ако знаеш към кого да се обърнеш, а за такава сума можеш да наемеш цяла армия. Вървеше и гледаше паважа. Когато почти стигна края, видя нарисуваната стрела върху паветата, насочена към стената от камък. Чувстваше тежестта на сърцето в гърдите си. Беше доста тъмно, осветено само от няколко улични лампи. Дупката в зида се бе оформила от няколко откъртили се камъчета. Видя намачкан вестник. Извади го бързо, бръкна още веднъж, за да се увери, че вътре не е останало нищо и тръгна, седна на една пейка осветена от улична лампа. Когато се поуспокои и дишането му се нормализира, той разгъна вестника. Вътре имаше плик. Пликът беше плосък и част от напрежението му отпадна. Ужасяваше се, че престъпниците биха могли да му изпратят и другото ухо.

На бележката пишеше:

Отиди на „Ватерло роуд“. Тръгни на север по посока на казармата, която е от западната страна на улицата. Внимавай, ние те гледаме в момента.

Тръпки го побиха и той се огледа наоколо. Като, че никой не го гледаше. Нито враг, нито приятел. Но чувстваше, че е наблюдаван. Куфарчето съвсем му натежа, като че бе пълно е олово.